Вода на астероида Веста

Съответните снимки, направени от апарата, бяха представени от американското космическо ведомство на конгреса на Американския геофизически съюз, който се провежда в Сан Франциско, Калифорния, предаде БТА.

Космическият апарат Down откри през септември на дъното на гигантския кратер Рея Силвия в южното полукълбо на астероида Веста значителни запаси от водород, част от които могат да се окажат молекули вода, припомня сп. Science.

През януари 2012 г. американските астрофизици Тимъти Стабс и Юнли Ван предположиха, че на Веста може да има вода във вид на кристали или залежи лед, тъй като на астероида средните температури са доста ниски, а светлината е оскъдна.

Космическият апарат на НАСА беше изстрелян през 2007 г. Бюджетът на мисията е 466 милиона щатски долара.

Междупланетната космическа сонда Dawn на НАСА е откри на повърхността на астероида Веста неравности, подобни на естествени канали и канавки, образувани в резултат на стичаща се вода, която е една от главните предпоставки за съществуването на живот.

Изследователите съобщиха, че по склоновете на някои кратери на Веста се виждат два типа неравности. Първите са къси и прави. По всяка вероятност те са се появили в резултат на спускането по склоновете на твърди скали. Вторите са дълги и тесни и са подобни на тези, които течащата вода образува на Земята. Учените все още гадаят по какъв начин би могла да се появи тя на астероида.

Течностите не могат да се задържат дълго на повърхността на Веста заради слабата гравитация и необичайната за астероид кръгла форма. Небесното тяло обаче е толкова студено и получава такова количество слънчева топлина, че водата във формата на лед може да съществува под неговата повърхност в продължение на милиарди години.

Две групи астрофизици под ръководството на Томас Претиман от Института по планетология в Тусон (САЩ) и Брет Деневи от университета "Джон Хопкинс" в гр. Лорел (САЩ) на практика потвърдиха тази хипотеза, изследвайки данни, получени от Down след снижаването на орбитата му през декември 2011 г.

Претиман и неговите колеги са анализирали информацията за химичния състав на Веста, която спектрометър и броячът на неутрони GRaND на борда на "Доун" са събирали в продължение на пет месеца работа на ниска орбита. Както са очаквали учените, новите данни за спектъра на Веста са потвърдили, че астероидът се състои от тежки и сложни химично минерали, характерни за планетите и протопланетните тела.

След като остана 14 месеца при астероида Веста, сондата Down се отправи към планетата джудже Церера, най-големия обект в астероидния пояс между Марс и Юпитер, припомня AP. Пътуването до Церера ще отнеме около 2,5 години, като Down трябва да пристигне край Церера началото на 2015 г.

Орбитата на "Доун" осигури близък поглед към Веста и разкри безпрецедентни подробности за повърхността на 530-километровия астероид. Стана ясно, че той е слоест обект с желязно ядро. На базата на получените данни специалистите стигнаха до извода, че Веста всъщност е протопланета, единствената известна на науката,защото останалите вече са инкорпорирани в планети или са разрушени от сблъсъци много отдавна.