Банковата тайна в България е под сериозна заплаха. Тя би паднала, ако бъдат приети предложенията за промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, които ще дадат право на служителите на ДАНС да проверяват когато, каквито и на когото банкови сметки преценят за нуждите на техните разследвания и проверки, пише в. "Капитал".
Председателят на вътрешната комисия Красимир Ципов вчера заяви пред "Капитал Daily", че "аргументите на банките ще бъдат изслушани много внимателно". От АББ заявиха обаче, че "до момента" не са получили покана.
Промените бяха направени през август и приети на първо четене в края на септември от бюджетната комисия. Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в парламента ще гледа промените на второ четене. За този период обаче предложенията не са били обсъждани с представители на банковия сектор, бизнеса и икономисти. Резонно техни представители са притеснени от предложените промени, както и от липсата на съгласуване, още повече че и Асоциацията на банките в България (AББ) и БНБ са изпратили още преди няколко месеца свои становища.
Ако промените бъдат приети, достъп до сметките на клиентите на банките и информацията във и за тях ще имат служителите на дирекция "Финансово разузнаване" към ДАНС. Те ще имат право да искат и гледат, а банките няма да имат право да отказват. Предложението, което внася смут не само в банковите среди, е това: "Предоставянето на документи, сведения и друга информация не може да се отказва или ограничава по съображения за служебна, банкова или търговска тайна."
Банкова тайна според Закона за кредитните институции са фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банките. Другия прочит на спорния текст може да бъде "елиминиране на банковата тайна", е мнението на банкери. Според банковата общност с така формулирания текст ще се създаде режим за получаване и използване на информацията в банковите сметки на клиенти без контрол и без отчет.
Сега действащият закон също дава достъп до информация, която е защитена като банкова тайна, но има пропускателен режим – съд и конкретно посочени в закона институции, някои със съдебно разрешение. "Трябва да има мерки срещу изпирането на пари, разбира се. Но не сме съгласни с детайлите в предложенията за промени в закона, които на практика рушат фундамента на банковата дейност – банковата тайна, защото никой не би искал да му се рови и гледа сметката без контрол и отчет", коментира Левон Хампарцумян, председател на управителния съвет на АББ. Според него промените дават възможност безконтролно и безотчетно да се получава информация за банковите сметки. "Така на практика се дава свободен достъп до тази информация без да е ясно как ще я използват тези, които имат достъп до нея. Затова контролът и отчетността са много важни в това отношение", коментира още Хампарцумян. Според него е важно аргументите на банките да бъдат чути.
Икономистът Красен Станчев заяви, че по този начин чрез службите може да се вреди на определени компании и да се задушават или завземат печеливши бизнеси. При подготовката на законопроекта недоволстваха също счетоводители, застрахователи и инвестиционни компании заради това, че им се вменяват задължения с неясна формулировка - сами да преценяват дали клиентите им "перат пари" и евентуално да ги поставят "под наблюдение".
Предложенията за промените са направени през август, след това в края на септември бяха приети на първо четене от комисията по бюджет и финанси в народното събрание. Измененията на закона не са били предварително обсъждани и съгласувани нито с банките, нито с БНБ, твърдят банкери. Централната банка и АББ са изпратили своите становища до Народното събрание и до председателя на комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова.
От това на БНБ става ясно, че банките не отказват да показват информация. Идеята обаче е тя да не се изнася, а достъпът до нея да става чрез проверка на място. По мнението на централната банка и в сега действащия закон се дава право на изискване и проверяване на място. По-важното съображение, което е посочено, е, че с предложените текстове се "създава предпоставки за неограничено изнасяне на информация".
От Асоциацията на банките посочват в становището си, че предложението "ДАНС да получава безусловно и неограничено информация, защитена като банкова тайна, при всяка проверка... е неоправдано и прекомерно". Освен че се иска пълно падане на банковата тайна, в част от предложенията за промени липсват ясни дефиниции на понятия, които според АББ са "относителни понятия" - "сложни и необичайно големи сделки", "явна икономическа и законна цел" и "съществените елементи и размери на операцията". Не е посочено кои и какви сделки са "сложни и необичайно големи", кои елементи са съществени и кои не, както и какво значи "явна икономическа и законна цел" и коя не е явна.
Менда Стоянова вчера обясни, че ръководената от нея бюджетна комисия не е водеща по този закон и поради това го е разглеждала само на първо четене. Тя заяви, че няма информация за промени на този етап - между първо и второ четене, както и за разговори между представители на правителството и банковия сектор. Същото нещо заяви и високопоставен експерт от Министерството на финансите, който препрати въпросите към Министерството на вътрешните работи.
)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)