ЦЕРН разбива теорията за суперсиметрията

Учени от ЦЕРН са наблюдавали едно от най-редките разпадания на частица в природата, съобщават световните агенции, цитирани от БТА.

Суперсиметрията е популярна теория във физиката на елементарните частици, използвана да обясни странностите в Стандартния модел, описващ основните градивни елементи и взаимодействия във Вселената.

Според една от версиите на СУСИ всички елементарни частици имат тежък "супер" партньор. Тогава пред учените изниква въпросът как да наблюдават присъствието или липсата на тези високоенергийни суперчастици.

През 80-те години на миналия век нито един ускорител на частици не е достатъчно мощен и чувствителен, за да открие подобни двойки. Това се променя, когато на сцената се появява Големият адронен колайдер на ЦЕРН.

Днес ускорителят е най-известен най-вече с търсенето на загадъчното поле на Хигс и свързаният с него бозон, но притежава достатъчно мощ, за да изследва и други основни непотвърдени теории във физиката.

Физиците изчисляват, че само три на всеки един милиард разпадания дават подобен резултат. Макар и впечатляващ, този резултат все още на притежава необходимата статистическа значимост, за да бъде наречен откритие.

По думите на цитирания от BBC професор Крис Паркс - говорител на британските учени в експеримента LHCb, въпросният резултат "може и да не е убил суперсиметрията, но определено я е вкарал в болница".

Постижението им, представено на конференция в Токио, изпраща в нокдаун една от популярните теории във физиката - тази за суперсиметрията, наричана за кратко СУСИ. Наред с това то може да накара физиците да потърсят нови теории, за да обяснят как действа тъмната материя, пише inews.bg.

Когато става въпрос за суперсиметрия, теорията задава фундаментален въпрос - защо галактиките се въртят толкова бързо? В началото на 20-и век физиците започват да прогнозират масата на галактиките според светлината на звездите в тях. В последствие учените откриват нещо изненадващо - галактиките се въртят по-бързо, отколкото прогнозира Стандартният модел. Това ги кара да предположат, че те съдържат големи количества от т.нар. тъмна материя.

Една то теориите е, че този тип материя "се държи" по фундаментално различен начин от стандартната. Въпросът, който си задават физиците е как се държи тъмната материя. В опит да дадат отговор те предлагат теорията за суперсиметрията, която в последвалите години става все по-популярна и се сдобива с няколко варианта.

Теорията за суперсиметрията е една отлична възможност. Според популярни версии на СУСИ частицата Вs мезон ще се разпада на мюони (други видове елементарни частици) много по-често от изключително редкия процент на разпадане, прогнозиран от Стандартния модел.

Оказва се обаче, че разпадането не е толкова често, колкото предсказва СУСИ. Повечето детектори на частици дори не успяват да наблюдават подобно разпадане. Учените от ЦЕРН най-после успяват да го постигнат в експеримент с детектора LHCb и да наблюдават трансформация на Bs мезон в мюон и антимюон.