Съдът мъдри присъда за убиеца на гаджето на дъщерята на Карамански

През лятото на 2011 г., пред Софийския окръжен съд 32-годишният Димитър Лазаров криминално проявен, със стара присъда за грабеж, признава вината си в едно кърваво убийство, пише Труд. Ако не го беше направил, той рискуваще да прекара зад решетките поне толкова години, колкото е живял, преди да стане убиец. Защото на 25 март 2009 г. той убива по особено жесток начин студента по туризъм Христо Миланов.

Двамата младежи разменили колите си, а Димитър се полакомил да вземе мерцедеса на Христо, без да плати. След самопризнанието, което злодеят прави по съвет на защитата си, делото протича по съкратената процедура и той получава от Софийския окръжен съд сравнително малка присъда - 12 години. Апелативният съд по-късно решава, че той заслужава да лежи доживот, но в благоприятните условия на съкратеното следствие му отрежда 20 години "на топло". Върховният съд впоследствие потвърждава, че убийството не е неволно, нито при самоотбрана, а умишлено, с користна цел (член 119 от Наказателния кодекс) и го връща на втора инстанция, за да се определи наказание - "справедливо" и "подходящо".

Междувременно под натиска на близките на Христо и на други пострадали от злодеяния законът се е променил така, че на умишлените убийци вече не им се полага снизходителната съкратена процедура след самопризнания.

Апелативните съдии втори път се произнасят за Лазаров - две десетилетия лишаване от свобода.

Очаква се Върховният касационен съд до 9 дни да каже окончателно колко години са нужни за изкупление на вината за страшната смърт на студента.

"Правосъдие ли е това ?! Изродът каза: "Да, аз го заклах" и съдът го потупа по рамото!" Думите са на Александра Караманска, която обичала Христо приживе. Двамата били неразделни четири лета и зими, преди ножът на Димитър да погуби любовта им завинаги.
Дъщерята на убития Иво Карамански, когото покойният главен прокурор Татарчев наричаше "симпатичния образ на мафията", е покрусена от волята на съдбата - да я лиши с насилие от баща , а после от интимния приятел, който стоплил след сирашкото детство душата .

Ето как е описана предисторията на престъплението в обвинителния акт. Димитър Лазаров работел във фирма "Джи Пи Ел" в София като "Ръководител звено по доставките" и управлявал служебно "Фолксваген Поло". В началото на 2009 г. той оставил автомобила за продажба в автокъща "Бояна ауто". Там го видял Цветомир Николов, който по-късно става свидетел по делото. Той се разбрал с Димитър да купи колата за 14 000 лв. с 4000 лв. капаро, а остатъка - след изповядване на сделката пред нотариус. По това време Цветомир карал с пълномощно едно "БМВ-540" на италианец. Двамата разменили пред автокъщата колите си. Димитър потеглил с БМВ-то "по спешни задачи". Цветомир на другия ден му дал капарото за фолксвагена.

Обвиняемият и бъдещата му жертва били приятели. Запознал ги - за зла участ на Христо Миланов! - неговият съученик Константин. Христо харесал БМВ-то, което карал Димитър. Самият той имал "Мерцедес Е 220", купен от майка му. Димитър дал идея да направят бартер и Ицо да му доплати.

Размяната на колите станала през февруари 2009 г., без да бъде документирана. Христо доплатил 3000 лв. Той взел БМВ-то, а мерцедесът останал пред дома на дядо му в кв. "Надежда", докато Димитър узакони сделката. Димитър обаче се бавел - мотаел и Христо, и собственика на БМВ-то Цветомир. На фаталния 25 март тримата си уговорили поредна среща - в 17 ч пред хипермаркет "Ена". Димитър се появил с вехти дрехи, напрегнат. Казал, че намерил купувач за мерцедеса и чака от Италия пълномощно за БМВ-то.

Младежите отишли после при мерцедеса в "Надежда". Трудно го запалили - с акумулатор, който им дал дядото на Христо - от москвич. При тях дошли двама познати на Христо. Общо трима станали свидетелите, които видели как около 18 ч Христо и Димитър се качили на мерцедеса и потеглили за кв. "Слатина", където уж щял да ги чака купувачът.

От 18,53 до 19,24 ч Христо три пъти позвънил на приятеля си Мартин: "С Димитър сме в "Слатина", но нещо не е наред." И още: "Ако ме няма, да знаеш къде съм." Двайсетина минути след последния разговор Мартин опитал да се свърже с Христо, но не успял: два пъти телефонът дал "свободно", а на третия път изключил. От "Слатина", където не се явил никакъв купувач, Христо и Димитър потеглили към Нови хан. Димитър пак излъгал: там някой щял да донесе пълномощното за БМВ-то.

Христо бил зад волана, а бъдещият му убиец - на предната дясна седалка. Спрели на 200 м след бензиностанция "Алкон ойл". Скарали се, Димитър предизвикал скандала по негови признания. Той ударил 5-6 пъти Христо по главата. И извадил нож, преди втрещеният млад мъж да успее да се измъкне от колата. 16-сантиметровото острие го порязало по главата и 4 пъти пронизало тялото му - в корема и под мишниците на двете ръце. Злодеят явно искал не да го сплаши, а да го усмърти. Христо опитал да се предпази, но от това само порязал и дланите си. И убиецът се порязал, тъй като дръжката на ножа се окървавила и станала хлъзгава.

Тежко ранен, Христо успял все пак да отвори вратата на колата и паднал пред нея, охлузвайки болезнено колената си. Нямал сили за бягство. Тогава кръволокът инсценирал катастрофа. Призованият по-късно за свидетел Павлин Георгиев от Елин Пелин разказва, че в 19,45 ч се прибирал с форд, когато забелязал, че насрещно движещ се автомобил му присветва с фарове. Намалил и видял край бензиностанцията човек, лежащ на пътя, и до него друг - прав, на крачки от спрял мерцедес. Димитър, когото той после разпознава и в съда, му обяснил, че падналият е ударен от кола. Поискал помощ - да качат ранения в мерцедеса. Георгиев предложил да го откара в близката болница, но Лазаров отказал: "Ще го водя в "Пирогов".

Раненият бил в полусъзнание. Георгиев забелязал, че той се опитва да се брани от обвиняемия, когато онзи го прихванал за раменете. Същевременно понечил, пълзейки, да се вкопчи за неговите крака. Когато Георгиев се навел към него, Христо почнал да моли за помощ. Думите му били: "Той ми краде колата и ме намушка с нож!"