Съдът мъдри присъда за убиеца на гаджето на дъщерята на Карамански

През лятото на 2011 г., пред Софийския окръжен съд 32-годишният Димитър Лазаров криминално проявен, със стара присъда за грабеж, признава вината си в едно кърваво убийство, пише Труд. Ако не го беше направил, той рискуваще да прекара зад решетките поне толкова години, колкото е живял, преди да стане убиец. Защото на 25 март 2009 г. той убива по особено жесток начин студента по туризъм Христо Миланов.

Двамата младежи разменили колите си, а Димитър се полакомил да вземе мерцедеса на Христо, без да плати. След самопризнанието, което злодеят прави по съвет на защитата си, делото протича по съкратената процедура и той получава от Софийския окръжен съд сравнително малка присъда - 12 години. Апелативният съд по-късно решава, че той заслужава да лежи доживот, но в благоприятните условия на съкратеното следствие му отрежда 20 години "на топло". Върховният съд впоследствие потвърждава, че убийството не е неволно, нито при самоотбрана, а умишлено, с користна цел (член 119 от Наказателния кодекс) и го връща на втора инстанция, за да се определи наказание - "справедливо" и "подходящо".

Междувременно под натиска на близките на Христо и на други пострадали от злодеяния законът се е променил така, че на умишлените убийци вече не им се полага снизходителната съкратена процедура след самопризнания.

Апелативните съдии втори път се произнасят за Лазаров - две десетилетия лишаване от свобода.

Очаква се Върховният касационен съд до 9 дни да каже окончателно колко години са нужни за изкупление на вината за страшната смърт на студента.

"Правосъдие ли е това ?! Изродът каза: "Да, аз го заклах" и съдът го потупа по рамото!" Думите са на Александра Караманска, която обичала Христо приживе. Двамата били неразделни четири лета и зими, преди ножът на Димитър да погуби любовта им завинаги.
Дъщерята на убития Иво Карамански, когото покойният главен прокурор Татарчев наричаше "симпатичния образ на мафията", е покрусена от волята на съдбата - да я лиши с насилие от баща , а после от интимния приятел, който стоплил след сирашкото детство душата .

Ето как е описана предисторията на престъплението в обвинителния акт. Димитър Лазаров работел във фирма "Джи Пи Ел" в София като "Ръководител звено по доставките" и управлявал служебно "Фолксваген Поло". В началото на 2009 г. той оставил автомобила за продажба в автокъща "Бояна ауто". Там го видял Цветомир Николов, който по-късно става свидетел по делото. Той се разбрал с Димитър да купи колата за 14 000 лв. с 4000 лв. капаро, а остатъка - след изповядване на сделката пред нотариус. По това време Цветомир карал с пълномощно едно "БМВ-540" на италианец. Двамата разменили пред автокъщата колите си. Димитър потеглил с БМВ-то "по спешни задачи". Цветомир на другия ден му дал капарото за фолксвагена.

Обвиняемият и бъдещата му жертва били приятели. Запознал ги - за зла участ на Христо Миланов! - неговият съученик Константин. Христо харесал БМВ-то, което карал Димитър. Самият той имал "Мерцедес Е 220", купен от майка му. Димитър дал идея да направят бартер и Ицо да му доплати.

Размяната на колите станала през февруари 2009 г., без да бъде документирана. Христо доплатил 3000 лв. Той взел БМВ-то, а мерцедесът останал пред дома на дядо му в кв. "Надежда", докато Димитър узакони сделката. Димитър обаче се бавел - мотаел и Христо, и собственика на БМВ-то Цветомир. На фаталния 25 март тримата си уговорили поредна среща - в 17 ч пред хипермаркет "Ена". Димитър се появил с вехти дрехи, напрегнат. Казал, че намерил купувач за мерцедеса и чака от Италия пълномощно за БМВ-то.

Младежите отишли после при мерцедеса в "Надежда". Трудно го запалили - с акумулатор, който им дал дядото на Христо - от москвич. При тях дошли двама познати на Христо. Общо трима станали свидетелите, които видели как около 18 ч Христо и Димитър се качили на мерцедеса и потеглили за кв. "Слатина", където уж щял да ги чака купувачът.

От 18,53 до 19,24 ч Христо три пъти позвънил на приятеля си Мартин: "С Димитър сме в "Слатина", но нещо не е наред." И още: "Ако ме няма, да знаеш къде съм." Двайсетина минути след последния разговор Мартин опитал да се свърже с Христо, но не успял: два пъти телефонът дал "свободно", а на третия път изключил. От "Слатина", където не се явил никакъв купувач, Христо и Димитър потеглили към Нови хан. Димитър пак излъгал: там някой щял да донесе пълномощното за БМВ-то.