Убиецът на Карамански: Гръмнах истинския убиец на Луканов

“Вечерта, в която убих Карамански, прострелях и физическия убиец на Андрей Луканов”, казва пред в. “България днес” убиецът на Карамански Стефан Въжарски.

Кръстникът на българската мафия е разстрелян на 20 декември 1998 г. във вила в квартал “Симеоново” в столицата. В двора на вилата в паркирания “Понтиак” е намерен и убит шофьорът му Драгомир Драгнев. Ранени са и двама от гардовете на Карамански – Марин Маринов и Георги Чочов – Лестъра.

Магистратите са категорични, че убийството на Карамански не е поръчково.

Стефан Въжарски е задържан за разстрела на Кръстника и гарда му. Същата нощ той бил бит и измъчван. Същата нощ Иво Карамански го принудил да прехвърли акциите си във фирмата “16 партизани” на свой съратник. “Свестих се на двора. Карамански ми крещеше:”Измет! Боклук! Откъсна ми яката на палтото. В колата Марин Маринов стреля от 10-15 см. В главата ми. Всичко около мен се разлюля. След това нищо не помня”, разказва по време на разпитите Въжарски.

“Въпросната вечер там съм прострелял 6 души. Четирима от тях са известни на полицията. Според официалните експертизи на съда на местопрестъплението са намерени петна от кръв на още двама. Това са безспорни доказателства, че тези хора са били във вилата. Тези хора са неизвестни на полицията. Единият от тези неизвестни на полицията е именно физическия убиец на Луканов”, твърди Въжарски.

Той казва, че с физическия убиец на бившия министър – председател се запознава вечерта, в която застрелва Карамански. И че той не е сред петимата, които бяха съдени за убийството на Луканов.

“Тези хора, които бяха в затвора с доживотни присъди, впоследствие оправдани за убийството на Луканов – Кичатов и Русов, са внасяли оръжие за България и са го продавали на Карамански. Това е единствената им вина”, казва Стефан Въжарски.

Той е категоричен, че преди криминалистите по делото за убийството на експремиера да навържат детайлите по обвинението, в списъка им от заподозрени фигурира и човекът, прострелян от Въжарски на 20 декември 1998 г.