Еврокризата цепи Испания

Испания навлезе в конституционна криза, пише британският в. "Файненшъл таймс".

Решението на националистическото правителство на Каталония да свика предсрочни избори през ноември, които на практика ще прераснат в референдум за независимост, разкри пътя към отцепване на автономната област. Това, на свой ред, може да засили самоувереността на баските сепаратисти, които сега са с почти равни шансове с по-умерените националисти за изборите за регионално
правителство идния месец, след като спечелиха много места на местните и парламентарните избори миналата година.

Испания, затънала в кризата на еврозоната, се опитва да се измъкне от мъчителна рецесия, но има реална възможност тази многонационална държава, заменила центристкатата диктатурата на ген Франсиско Франко (1939-1975 г.) с децентрализация на властта, да се разпадне. Когато Съветският съюз и някои от буферните му държави се разпаднаха в края на Студената война, лидерите от Европейския съюз като цяло погледнаха на този акт на демократично самоопределение като на нещо добро. Но идеята, че сепаратизмът би могъл да проникне в установените структури на Западна Европа, им е съвсем чужда, независимо от честите случаи на междурегионално напрежение.

Подобни търкания се наблюдават редовно в Италия и Белгия, например, между по-състоятелния север и относително по-бедния юг. В Испания, където по икономически, исторически и културни причини индустриалната революция първо стигна до баски и каталонци - народи с дълбоко чувство за национална принадлежност и езикова идентичност - "националният въпрос" винаги е съществувал.

Един приемлив път напред би съчетал следните идеи: нов пакт, обхващащ всички заинтересовани страни, включително баски и каталонци, който да подсили икономическите спешни мерки, и конституционна реформа с по-федерална ориентация. Федерализъм обаче означава разпространяване на благосъстоянието и изглаждане на регионалните несправедливости. Не е ясно дали всички участници в настоящата драма разбират това, отбелязва "Файненшъл таймс".