Икономическият растеж на Испания се дължи до голяма степен и на имиграцията

Първо, както Испания, така и Италия са се възползвали от европейския план за възстановяване след пандемията от КОВИД‑19 и имат икономики, които са силно ориентирани към услугите и туризма.

Испанската централна банка „Банко де Еспаня“ (Banco de Espana) прогнозира растеж от 2,9 на сто за 2025 г. - повече от три пъти повече от растежа, прогнозиран за Франция от „Банк дьо Франс“ - 0,9 на сто.

Френският централен банкер посочи също, че имиграцията също играе значителна роля за икономическия растеж на Испания.

„Испания също има проблеми с политическата нестабилност (...) Не вярвам, че това е модел за Франция“ и „със сигурност не правя заключение от това, че бихме могли да живеем без бюджет“, каза той пред финансовата комисия.

По-рано днес управителят на „Банк дьо Франс“ заяви, че Франция ще попадне в „опасна зона“, ако бюджетният дефицит на страната надхвърли 5 на сто през 2026 г.

Той добави, че макар политическата несигурност около бюджета да намалява икономическия растеж поне с 0,2 процентни пункта, икономиката на Франция – втората по големина в еврозоната, показва известна устойчивост.

По‑бързият икономически растеж на Испания в сравнение с този на Франция се дължи до голяма степен на „значителната роля на имиграцията“. Това заяви днес Франсоа Вилроа дьо Гало, управител на „Банк дьо Франс“ (Banque de France) и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитиран от БТА.

„Вярно е, че представянето на Испания по отношение на (икономическия) растеж е изключително добро. Има обаче няколко допринасящи фактора“, заяви гуверньорът по време на изслушване пред финансовата комисия в Сената (горната камара на парламента) на Франция.

Попитан от сенаторите относно Германия - най‑големият търговски партньор на Франция, централният банкер отбеляза, че германският икономически растеж в момента е по‑нисък от този на Франция. Той обаче приветства мащабния германски пакет от фискални стимули (отмяната на т. нар. дългова спирачка) във федералния бюджет за 2026 г., които според него могат да имат „положителен заразен ефект“ и в Европа.