Дългът на България е нараснал с 560 млн. евро за година

Номиналният размер на държавния дълг в края на 2011 г. възлиза на 5945,9 млн. евро, от които 3487,6 млн. евро външен и 2458,3 млн. евро вътрешен дълг, съобщават от Министерство на финансите.

Нарастването на дълга в абсолютна стойност спрямо 2010 година е в размер на 560,9 млн. евро, което се дължи преди всичко на полученото през годината ново вътрешно и външно финансиране, както и отчетените валутнокурсови разлики при преоценката на дълга. Делът на държавния дълг към брутния вътрешен продукт в края на 2011 г. възлиза на 15,5%.

Във валутната структура на държавния дълг се запазва тенденцията към увеличаване на относителния дял на дълговите инструменти деноминирани в лева, което допринася за минимизиране на рисковете, произтичащи от промяна на валутните курсове на международните капиталови пазари.

В края на 2011 година валутната структура на дълга достига следните стойности:
- 53,3% - в евро;
- 28,6% - в левове;
- 15,6% - в щатски долари;
- 2,5% - в други валути.
По отношение на лихвената структура на държавния дълг се запазва превесът на дълга с фиксирани лихвени проценти - 82,4%. Дългът с плаващи лихви заема 17,6% от общия размер на държавния дълг.
Към края на 2011 година размерът на държавногарантирания дълг възлиза на 612,1 млн. евро, в това число 606,0 млн. евро външен и 6,1 млн. евро вътрешен държавногарантиран дълг. В номинално изражение държавногарантираният дълг бележи намаление приблизително с 25,0 млн. евро, в сравнение с нивото, регистрирано в края на 2010 година, което е продиктувано, както от по-малко усвоени средства през годината по вече подписани кредитни споразумения, така и на извършените през годината погашения по държавногарантираните заеми.
Съотношението държавногарантиран дълг /БВП е 1,6%.

Провежданата през 2011 г. политика по управление на държавния дълг следва общите насоки на правителствената политика в подкрепа на стабилно икономическо развитие и поддържане на публичните финанси на страната на устойчиви нива, както и осигуряване на необходимите средства за финансиране на правителствените приоритети и рефинансиране на дълга в обращение при запазване на макроикономическа стабилност и поддържане на равнището на държавния дълг в количествено и качествено изражение, гарантиращо фискална устойчивост и изпълнение на критериите от Маастрихт.