„Еколози“ проспали унищожаването на Бистришко бранище

Трето денонощие продължава пожара в района на Бистришко бранище на Витоша. За да не се разрасне допълнително огъня ще бъдат направени просеки, за да бъде спряна огнената стихия.

Причините за лумналия пожар все още остават неизвестни, но единствената ясна информация е, че горят сухи дървета. Трудно достъпната местност е част от природен парк Витоша, но на практика там не са предприемани мерки за опазване на гората вече 11 години. Причината за почти обезлесеното Бистришко бранище датира от 2001 г. смерч връхлита Витоша и поваля 60 хектара смърчова гора в местностна Офелиите и резервата Бистришко бранище. От поразените участъци започва масово разпространение на корояд, което е стимулирано от благоприятните климатични условия и стреса в горската екосистема вследствие на бедствието. Короядът се разпространява много бързо и унищожава вековни дървета. Стотици дървета лежат повалени по цялата територия на природния парк. Размножаването на корояда протича под кората на нападнатите дървета, където ларвите на насекомото прегризват проводящата тъкан. В резултат на това се нарушава движението на вода и хранителни вещества в дърветата и те загиват.

Според експерти от Изпълнителната агенция по горите ако разпространението на вредителите продължи, Витоша ще остане без здрави дървета. Около 1000 корояда са достатъчни да унищожат едно напълно здраво дърво само за осем седмици. Бръмбарите снасят яйцата си под кората и от тях се излюпват около 50 000 нови бръмбарчета. Преди всичко заразените и изсъхнали дървета трябва незабавно да бъдат изсичани. Най-бързият и сигурен начин за премахване на короядите е пръскането с химикали, но абсурдното е, че това е невъзможно заради статута на планината като природен парк. Така екологията на практика се превръща в причина за унищожението на гората. Сечта в Бистришко бранище беше абсолютно забранена и това е причината днес красивата местност да прилича на гробище.

Съмнителна е липсата на реакция на тогавашния директор на парк „Витоша“ Тома Белев. Той е назначен от правителството на Иван Костов още през 1999 г. без конкурс, заради липса на изискване в закона. В началото на тази година Белев беше освободен, а неговото място беше заето от Снежана Петрова, която успя да пребори конкуренцията в обявения конкурс. Веднага след това започнаха и протестите на природозащитниците. Белев бързо застана от другата страна на барикадата и оглави управителния съвет на Зелени Балкани. Сега освободеният бивш директор на парк „Витоша“ участва в преговорите с кабинета и министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов за промените в Закона за горите.

В Европа през последните десетилетия вследствие на зачестилите силни бури короядът типограф е засегнал милиони декари смърчови гори. В по-голямата част на европейските резервати е възприет подход на намеса след природни нарушения. Например в германския Национален парк Баварска гора над 40 000 декара загинали смърчови гори са в преход към по-устойчиви естествени гори. Не по-малко плашещо е положението в боровите гори на Британска Колумбия (Канада), където поради меките зими короядите са засегнали 50 млн. декара гори. Вследствие на климатичните промени и масовото развитие на корояди след 1987 г. в Южна Аляска са загинали смърчови гори с площ над 16 милиона декара.