Езиковеди: Матурата по български език не отговаря на никакви стандарти

Дни преди да се проведе държавният зрелостен изпит по български език, филолози, учени и учители алармират, че той не отговаря на никакви общоприети стандарти.

Експертите смятат за недопустима ситуацията в момента, при която положителната оценка се получава от 23% посочени верни отговори. Според езиковедите, за да се превърне матурата в някакъв стимул за учениците, както и, за да се ползва дипломата за средно образование с доверие, този процент трябвало да се качи поне до петдесет.

По думите на Боян Вълчев от секция „Филологически науки” към Съюза на учените в България държавният зрелостен изпит не трябва да се взима и без да е изпълнена задачата за създаване на текст. Тя трябвало да бъде основната елиминаторна задача в целия изпит, в момента обаче такава нямало.

Минимум 15% трябва да са верните отговори, за да изкараш тройка на матура, обясни Вълчев, като допълни, че по света този процент достига 70. „Всеки изкарва матурата. 3,75% са скъсаните на миналата матура от цялата страна, от 75 000. Т.е. матурата трябва да е ясно поставена. Миналата година в Полша са скъсани 30%, а Полша е огромна държава спрямо нас”, коментира той.

Според езиковедите младото общество трябва да се състои от образовани хора, а не само от притежатели на дипломи. Проблемът обаче се състоял в това, че българският език бил сериозно подценен още в училището за сметка на литературата. „Главният предмет не може да не е български език. Той ни съпровожда цял живот, а реално не се учи. То е предвидено в програмите, но реално не се учи, а се прехвърля в литература. Т.е. литературата замества българския в тези часове, тъй като учителите са притиснати от програмата. И си казват - българският си се знае, защо да го учим”, заяви още Вълчев.

По думите му най-ефикасното решение на този проблем било ако се създаде отделен предмет по български език и отделен по литература. В предложението се обединяват както от Съюза на учените и от Съюза на филолозите в България, така и учители по български език и литература. Според всички тях е сгрешена и концепцията на часовете по български език. Между 5-ти и 7-ми клас не учим децата си на български език, а ги учим за езиковеди, засипвайки ги с куп филологически знания, които за тази възраст са по-скоро вредни, допълни още Вълчев.