Томислав Дончев: Очаквам Дунав мост 2 да е готов до края на годината

Мостът над река Дунав при Видин-Калафат да бъде завършен изцяло до края на годината, очаква министърът по управлението на средствата от ЕС Томислав Дончев. Той е разговарял по тази тема на срещите си в Брюксел с представители на Европейската комисия.

При разговорите в дирекция "Регионално развитие" новият генерален директор е бил запознат с хода на работата по обекта, който е последният за България по програмата ИСПА, съобщи пред български журналисти в Брюксел министър Дончев. Разговорът е засегнал напредъка и предизвикателствата в няколко сектора, сред които транспорта и водите. Министърът уточни, че българското правителство се стреми мостът да бъде завършен в срок, като до момента се отчита "физически напредък" от 80%. Напълно реално е до края на настоящата година мостът да бъде завършен докрай, без закъснения, коментира той. Дончев отбеляза, че в този случай страната ни ще може да използва цялото налично европейско финансиране.

На разговора с началника на отдел "България, Румъния и Малта" в дирекция "Заетост" към ЕК е било отчетено текущото изпълнение на оперативните програми у нас. До края на тази година договорените средства са 67 на сто от целия предвиден ресурс, а разплатените са 19 процента. По данни от одитния орган, нивото на грешки при изпълнение на оперативните програми се е понижило под "прага на същественост". Разговорите имат нов център, докато преди бяха насочени към степента на усвояването на средствата от фондовете на ЕС и системите за контрол, към скоростта на използване на парите, тези теми остават на по-заден план след отличните резултати, които България има като процент на грешки по оперативните програми, отбеляза министърът. Той добави, че днес няма спрян нито един финансов инструмент, след ръста в усвояването на фондовете през миналата година, допълва БТА.

По думите на министъра през тази година е необходимо ръстът да бъде двукратен. Основната част от разговорите вече са насочени към начините средствата от ЕС да послужат за справяне с основните предизвикателства пред страната. Предстои все повече да бъде оценяван реалният ефект от направените инвестиции, допълни Дончев.

Коментирани са основните теми и приоритети, които ще залегнат в следващия бюджет на ЕС до 2020 г. в социалната сфера, квалификацията на служителите, младежката безработица и по-нататъшните действия по административната реформа. На разговорите е било обсъдено и евентуалното намаляване на националното съфинансиране по обекти от програмата "Околна среда" с пет процента. Министърът отбеляза, че решението за това е в ръцете на българското правителство и ако то приеме такава стъпка, тя ще бъде подкрепена от ЕК. Не става дума за увеличаване на съфинансирането от страна на ЕС, а какво се прави в рамките на съществуващите възможности, уточни той. Министърът отбеляза, че евентуалното намаляване на националното съфинансиране няма да засегне одобрени или вече изпълнявани проекти.

По Кохезионния фонд има възможност националното финансиране да бъде намалено от 20 на 15 процента и това е въпрос на национално решение, посочи той. Това няма да повлияе на програма "Транспорт", а се очаква да засегне програмата "Околна среда", уточни Дончев. По неговите думи намаляването на националното финансиране няма да засегне конкретен проект, но спестените средства може да бъдат вложени в сектора на водите и инфраструктурата.

В отговор на въпрос министърът заяви, че държавната администрация трябва да тежи по-малко на бизнеса. Това е едно от препятствията за започване на нови предприемачески инициативи, особено от младежи, допълни той. Другият въпрос е образованието с формирането на усещането в младите хора, че предприемачеството е ценно, правилно и достойно, коментира Дончев. Голяма част от младежите, след като завършат образованието си, търсят работа или служба, а само малка част от тях решават да станат предприемачи, посочи министърът. По негово мнение причините за това са в семейството и в училището, но правителството би могло да повлияе на причините в образователната система. Промяната при тази ценностна страна на въпроса би могла да има по-голям ефект от финансирането с отделен финансов инструмент, коментира Томислав Дончев.