Най - красивите теории на науката

От еволюцията на Дарвин до идеята, че личността се оформя до голяма степен от случайността, любимите теории на най-изтъкнатите мислители в света са еклектични като самата наука.

Всеки януари Джон Брокман, импресарио и литературен агент, който ръководи интернет салона edge.org, кани посещаващите го учени да отговорят на един въпрос. В предишни години те писаха за интернет и как той променя начина на мислене, както и за най-важното изобретение от 2000 години.

Тази година въпросът беше "Кое е вашето любимо задълбочено, елегантно или красиво обяснение?". Отговорите дават бърз курс по научни теории, както добре известни, така и чудати, но спечелили си поклонници като кралския астроном Мартин Рийс, физика Фрийман Дайсън или еволюционния биолог Ричард Доукинс.

Няколко от участвалите почти 200 учени посочват две от най-влиятелните научни теории в историята – на Дарвин и Айнщайн. "Естественият подбор на Дарвин печели неоспоримо – заявява Доукинс, почетен професор в Оксфордския университет. – Това е единственият случай в областта на човешкото познание, когато толкова много факти се обясняват като се допуска толкова малко". Това каза той за теорията, която обхваща всичко за живота на базата на идеята за естествения подбор, действащ чрез случайни генетични мутации.

Теорията за относителността на Айнщайн, която обяснява гравитацията като изкривяване на пространството, също има немалко привърженици. Както пише физикът Стив Гидингс от университета на Калифорния в Санта Барбара "тази централна идея е оформила нашите идеи за съвременната космология и ни е дала представата за разширяващата се Вселена".

Общата относителност обяснява черните дупки, пречупването на светлината и "дори предлага възможно обяснение на произхода на Вселената – като квантово тунелиране от "нищото", пише той. Много от номинираните идеи обаче няма да срещнете в учебниците за гимназиите, а дори и за колежите.

Терънс Сейновски, компютърен невробиолог в института "Солк", величае откритието, че съзнанието не е авторът на важните решения, например как постъпват хората или за кого да се оженят. Това се прави от "древна мозъчна система, наречена базална ганглия, мозъчни мрежи, до които съзнанието няма достъп". Те се захранват с допамин и прогнозират доколко удовлетворяващ ще е даден избор – ако избера този апартамент, колко щастлив ще бъда. Те "оценяват настоящото състояние на цялата мозъчна кора и информират мозъка за най-добрия курс на действие" – каза Сейновски. – По-късно хората си създават обяснение за избора и се убеждават, погрешно, че са взели решението по своя воля и логика.

За невробиолога Робърт Саполски от Станфордския университет най-красивата идея е появата на сложни явления почти магически от извънредно прости компоненти. Например, човек се появява от няколко хиляди гена. Интелектът на колония мравки – трудова специализация, сложни подземни гнезда – се появява от привидно безсмисленото поведение на хиляди отделни насекоми. Сякаш няма план или централен източник на команди, каза Саполски. Всяка индивидуална мравка има прост алгоритъм за взаимодействие със средата и от това се появява много ефикасна колония. Сред многото въпроси, които е решила колонията, е известният Проблем на търговския пътник – предизвикателството да спреш на много места, като изминеш възможно най-малко разстояние.

Стивън Кослин, директор на Центъра за авангардни поведенчески изследвания в Станфорд, предпочете теорията за рефлексите и обуславянето на Павлов, в която нервен стимул като звук се свързва с награда като храна и това предизвиква реакция като отделяне на слюнка. Това е всеизвестно. По-малко известно е обаче, че теорията на Павлов обяснява и плацебо ефекта. След като хората са използвали многократно обезболяващи като ибупрофен или аспирин, лекарството дава ефект още преди активната съставка да се е задействала.

Теории, които обясняват странното човешко поведение или вътрешните механизми на Вселената, също са любими на участвалите в допитването на сайта. Психологът Алисън Гопник от университета на Калифорния в Бъркли, харесва теорията, която разкрива защо тийнейджърите са толкова неспокойни и емоционални. При тях две мозъчни системи – емоционално мотивационната система и когнитивната контролна система не функционират в синхрон. Контролната система, която възпира импулсите и позволява да бъде отложено възнаграждението, се включва по-късно, отколкото при предишните поколения. Мотивационната система обаче се включва все по-рано. Резултатът е все по-голям брой младежи, които са много умни, но нямат посока, те са ентусиазирани и темпераментни, но не могат да се ангажират с дадена работа или конкретен човек, докато не станат на 20 или 30 години.

Невробиологът Сам Барондес от университета на Калифорния в Сан Франциско номинира идеята, че личността до голяма степен се оформя от случайността. Случайността определя кои конкретни гени да са в яйцеклетката и сперматозоида, от които се появява детето. Има случайност и в това как протича процесът на нервното развитие – "малък вирус тук, някакво вътрематочно събитие там – и ето ти случайности навсякъде" – каза той в интервю. Заровете определят също как родителят ще реагира на генетичната предразположеност на детето да бъде общително, невротично, търсещо нови преживявания и т.н. и по този начин ще затвърди заложените тенденции или ще им противодейства.

Тимъти Уилсън избра идеята, че "хората стават това, което вършат". Макар и човешкото поведение да произтича от характера – някой връща намерен чужд портфейл, защото е честен, се случва и обратното" – каза психологът от университета на Вирджиния. Ако върнем намерен портфейл, оценката ни за честността ни се повишава. А като последица на това явление "ние всички трябва да се вслушаме в Кърт Вонегът, който казва: "Ние сме това, което претендираме че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме".

Психологът Дейвид Майърс от колежа Хоуп харесва най-много идеята за "групова поляризация", защото тя обяснява как взаимодействието с другите засилва първоначалните възгледи. По-специално, обсъждането на идеи с хора със същите убеждения, както все по-често се случва в САЩ, подтиква хората към крайности. "Изненадващото е, че групата като цяло става по-крайна от средното в предварителните обсъждания" – каза той в интервю.

Мартин Рийс, професор по космология и астрофизика в Кембриджския университет посочи "смайващата концепция", че това, което наричаме Вселена, може да е "много по-обширно" от наблюдаваното от астрономите. Ако това е вярно, известният космос може да е "малка част от последвалото "нашия" Голям взрив, който, сам по себе си, е само един взрив във вероятно безкрайния ансамбъл" – пише Рийс. Още по-интригуващо е, че е възможно различна физика да преобладава в тези различни вселени, така че това, което наричаме "природни закони", може да са само местни правила".