Георги Първанов наложи вето на Закона за бюджета на ДОО за 2012 г.

Президентът Георги Първанов наложи вето на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г., съобщиха от съобщиха от прессекретариата на президентството.

В мотивите за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г., приет от Народното събрание на 8 декември 2011 г. пише: "Приетият закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г. (ЗБДОО за 2012 г.) предизвика бурни дебати и остро обществено противопоставяне. Добре разбирам, че бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2012 г. ще се изпълнява в условията на световна финансова и икономическа криза. Затова многократно съм призовавал за предприемането на широкомащабни антикризисни мерки, които да намалят тежките последици от кризата и смятам, че социалната цена за преодоляването й следва да се сподели солидарно от всички социални групи. Винаги съм настоявал правителството да формулира ясно своя антикризисен план, за да потърси необходимата максимално широка подкрепа, без която реализирането на необходимите реформи, в това число и в осигурителната и в пенсионната сфера, са невъзможни или неефективни. Споделям необходимостта от продължаване на реформите в публичния сектор и поради това принципно подкрепих в края на миналата година постигнатото компромисно споразумение със социалните партньори за развитие на пенсионноосигурителната система.
За съжаление с приетия една година по-късно Закон за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г. сме свидетели на едностранен отказ на управляващите от поетите и нормативно установени задължения в противоречие с утвърдените принципи на социалния диалог. Освен това този закон не само не отговаря на обществените очаквания и нагласи, но съдържа разпоредби, които отнемат и накърняват съществени социални придобивки и права на гражданите.

Въведените със ЗБДОО за 2012 г. мерки за увеличаване на възрастта за пенсиониране не отчитат адекватно демографските процеси в страната, здравното състояние и продължителността на живота на населението, равнището на доходите и на осигурителните плащания (в т.ч. на пенсиите). Безспорно увеличението на възрастта за пенсиониране е световен процес, но той трябва да е съобразен с националните особености, с условията на труда, с продължителността на живота и здравния статус на българските граждани и да е предсказуем във времето. Направената промяна е инцидентна мярка със съмнителен ефект върху усъвършенстването на пенсионната система. Тя не е придружена от цялостен пакет от взаимно свързани мерки, по които има вече постигнато обществено съгласие. Като тези, свързани с ранното пенсиониране, засилване контрола при отпускането на осигурителните плащания при инвалидност, повишаване събираемостта на осигурителните вноски, освобождаване на пенсионната система от неприсъщи за нея разходи и други. Подобна внезапна мярка влиза в остро противоречие с духа на пенсионното законодателство, което трябва да бъде стабилно. Тя срива доверието към системата на държавността, отслабва стимулите за участие в осигуряването и създава условия за социално противопоставяне. Тя е неочаквана от обществото, предизвиква социално напрежение и нарушава житейското и бизнес планиране.
Освен това споделям експертните оценки, че промените в пенсионната възраст не гарантират очаквания финансов резултат и не са съобразени с острите проблеми на пазара на труда, поради което прокризисният ефект ще бъде по-силно изразен, отколкото антикризисния. Значителна част от спестения ресурс в пенсионния фонд на Националния осигурителен институт ще отиде за покриване на допълнителните разходи по фонд „Безработица”, който също е с висок бюджетен дефицит.
Законът, както е внесен, не са предвидени разпоредбите, които предизвикаха обществено недоволство и които засягат правата на хиляди български граждани. Изрично в мотивите на вносителя на законопроекта – Министерския съвет, се посочва, че разчетите за пенсиите през 2012 г. са направени при параметри, основаващи се на „запазване на изискуемата към настоящия момент възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст”. При такива параметри законопроектът е приет и на първо гласуване. С внасянето за второ четене с един параграф на около тридесет промени в КСО и други закони по същество е премахната възможността за дискусия на първо четене. Така се отнема и възможността на народните представители да внасят свои предложения за промени на тези съществени изменения. С гласуването на предложенията за изменение на възрастта, внесени от народен представител, се променят „принципите и целите на закона”, което е недопустимо от изискванията на чл. 88, ал. 1 във връзка с чл. 87, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Нещо повече, така приетите разпоредби противоречат на изискванията на чл. 3 и чл. 10, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), че законът урежда еднородни обществени отношения. Отношенията относно материалноправния режим на пенсионното осигуряване, елемент на който е и възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, са предмет на друг закон – чл. 68 - 69а КСО. Те са вън от предмета на бюджетния закон, който е само за набирането и разходването на средства за общественото осигуряване. Нарушено е и изискването на чл. 10, ал. 2 ЗНА измененията на закон да се уреждат с отделен закон за неговото изменение и допълнение. В случая това е направено с друг закон.
Предвид изложеното смятам, че Законът за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г., приет от Народното събрание на 8 декември 2011 г., съдържа съществени и непреодолими законодателни недостатъци, засягащи основни и неотменими права на гражданите и е приет при съществени процедурни нарушения на законодателния процес. Ето защо и като се ръководя от гореизложените мотиви, свързани с аргументи за съществена социална и финансова несправедливост, противоречие с действащото законодателство и допускане на противоконституционност, и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България, връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2012 г., приет от Народното събрание на 8 декември 2011 г., като го оспорвам по принцип и в неговата цялост.", се казва в указа на президента Първанов.