Все по-трудно ви е да станете от леглото, за да отидете на работа. А само преди месец сте ходели с ентусиазъм. Всичко ви дразни, нямате сили за нищо, появяват се проблеми със съня.
Твърде вероятно е медицинското заключение да гласи Burnout (Burn out – изгарям). Синдромът „бърнаут“ е описан за първи път през 1974 г. от Хърбърт Фройденбергер и е известен още като синдром на професионално изчерпване или емоционално (психологическо) прегаряне.
Как да го разпознаем?
Бъдете особено внимателни, ако усетите някои от следните признаци: упорито и продължително главоболие, хронична умора, раздразнителност, напрежение в мускулите на врата и гърба, стомашно-чревни проблеми.
Омагьосаният кръг на „изгарянето“
Как да се измъкнем?
Добре е кръгът да се разсече в момента на фрустрация. Направете стъпка в нова посока, рязка смяна. Опитайте да реорганизирате живота си – както професионалния, така и личния.
Все по-трудно заспивате, а когато все пак успеете, сънят ви е неспокоен. Предупредителен сигнал е и невъзможността да се отпуснете, да почивате, да се откъснете от проблемите. Ставате нервни, раздразнителни, дори агресивни, чувствате безнадеждност и неспособност да се справяте със задълженията си, които преди не са ви създавали грижи.
Кой е застрашен?
Синдромът на „професионално изпепеляване“ е най-опасен за хората, които се занимават с проблемите на другите и не умеят да се дистанцират от тях. Това обикновено са лекари, медицински сестри, рехабилитатори, социални работници. Те ясно съзнават, че допусната от тях грешка може да има много тежки, а понякога и катастрофални последици. Това ги кара да дават максимума от себе си и накрая не им остават сили за решаването на собствените им проблеми. Един ден те осъзнават, че вече не са в състояние да изпълняват служебните си задължения, изчерпали са енергийните си запаси.
Друга рискова група са професиите, които изискват тесен контакт и съвместна дейност с други хора. Лични асистенти, консултанти, мениджъри. Не могат да дават израз на емоциите си, винаги трябва да са в добро настроение и изпълнени със сили – именно те стигат много лесно до дъното. Рискови професии са още тези на учителите, полицаите и журналистите.
Синдромът на „изтощените батерии“ може да сполети и жените, които току-що са се върнали на работа, след като са били в отпуск по майчинство. Тъй като имат много за наваксване, и то за кратки срокове, се чувстват неспособни и излишни. Психотерапевтите също стигат до изчерпване – емоционално и професионално. Хубавото е, че те могат да разпознаят симптомите и да потърсят навреме помощ от колега.
• ентусиазъм: хвърляме се в нова работа или проект с голяма енергия;
• стагнация: превръща се в ежедневна рутина, която вече не ни удовлетворява;
• фрустрация настъпва разочарование от цялата ситуация;
• апатия: тук нещата могат да се обърнат и или да започнем отначало, или да останем да тъпчем на едно място;
• изгаряне: последната капка прелива чашата, настъпва тотална загуба на енергия и радост от живота.
Може би е време да смените работата, да откриете скритите си таланти. Ако не можете или не искате да смените работата си, знайте докъде се простират силите ви, кога да свършите всичко сами, кога да предадете щафетата на друг колега и кога изобщо да не се захващате с даден проект.
Обърнете голямо внимание на свободното си време. Една ваканция няма да реши проблема, но смяната на средата ще ви зареди с енергия и ще помогне да погледнете на нещата от друг ъгъл. Не подценявайте намесата на психотерапевта – тя винаги ще помогне, а в някои случаи дори е задължителна.
Може ли да се избегне?
Единственият начин е живот извън работата. Оставете служебните грижи в офиса (болницата, редакцията…). Превключете на режим семейство, приятели, хобита. Най-важното е през свободното си време да не мислите за работа, съветват chudesa.net.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)