Млекопреработването в сивата икономика

"Млекопреработване" е сред браншовете, в които са концентрирани най-много и най-разнородни сиви практики. Това сочат данните от проведено изследване, част от проект "Ограничаване и превенция на неформалната икономика", реализиран от Асоциация на индустриалния капитал в България.

Според оценките на работодателите нивото на сивия сектор в млекопреработването е в диапазона между 51 и 75%. Това мнение обаче се подкрепя само от 8,% от работодателите от бранш "Млекопреработване". Според преобладаващата част - 40,6% от работодателите сивият сектор в бранша е в нивата между 11 и 25%.

По мнението на 67,4% сивата икономика е най-бързият начин да се работи с печалба. Само 27,2% от млекопреработвателите считат, че рискът от разкриване и наказания е малък и си заслужава да се поеме. Затова пък 92,4% са убедени, че законите не се прилагат с еднаква строгост към всички субекти. Почти всички (90,0% от работодателите) в бранша смятат, че сивата икономика нанася сериозни шети на изрядните работодатели.

Работодателите от бранш "Млекопреработване" са скептични за възможностите рязко да се ограничи сивия сектор в бранша. Повече от половината от работодателите от бранша са убедени, че порочните практики за укриване на данъци посредством декларирането на по-ниски печалби от действителните и работата без договори, са масово явление в страната.

Изходът, според работодателите от бранша, е да се създадат гъвкави условия за работа на малките и средните фирми, които са преобладаващите в млекопреработването. Българското млекопреработване има нужда от сериозно субсидиране, което да върви ръка за ръка със строг контрол върху работата на млекопроизводителите и млекопреработвателите, считат работещите в бранша.