Спешната помощ е в кома

Спешната помощ е в кома. И има нужда от реанимация.

Защото пациентите са недоволни. Защото понякога чакат линейка с часове. Защото не са единични и случаите, при които пострадали се разкарват между 2-3 болници, докато някоя най-сетне ги приеме. Защото дори при инфаркт близки на болни търсят връзки, та дано екипът дойде с някоя и друга минута по-рано.

Лекарите също са недоволни. Защото много от тях бъхтят за жълти стотинки. Обират ги в ромски махали. Заплашват ги. Бият ги. Газят в кал през есента. В сняг през зимата. И в напуканата земя през лятото, когато при катастрофа автомобил се е обърнал в нивите. А телата на жертви и ранени зловещо са се търколили на метри от него.

Поради всички тези причини реформа в спешната помощ трябва да има. Признавайки това, всеки лекар се пита: “Ами ако с промените стане по-лошо?” Нормално е, човешко е да се страхуваш и затова да държиш на статуквото. Но ако страховете винаги вземаха превес, то в нито една сфера на живота нямаше да има прогрес.

И след като неволята ни е посочила отговора - “да, реформата е неизбежна”, то трябва да се реши по какъв път да мине тя. Лично премиерът Бойко Борисов и здравният министър д-р Стефан Константинов показаха пред медицинската общност един “маршрут” - спешните центрове да са към областните болници. Пътят не е тежък и не е непознат. Безспорно камъни има. И препятствия. Но те не са непреодолими. След обществен дебат и най-вече разговори със съсловната организация на лекарите и на работещите в спешната помощ те могат да се отстранят.

Най-големият страх на екипите от линейките е спешната помощ да не премине на подчинение на здравната каса. Защото тя гарантира лечение само за осигурените, а в животозастрашаващи състояния изпадат и хиляди неосигурени. Да, това е абсолютно адекватно притеснение, което изрази пред “Труд” и председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов. Нашият екип попита здравното министерство на кого ще остави неосигурените... Експертите му ни увериха, че когато парите за спешна помощ стигнат касите на болниците, те ще са отделно перо, извън останалите. И с него ще се покриват животоспасяващите грижи на абсолютно всеки българин или чужденец. Независимо дали е с прекъснати здравноосигурителни права или не. Ако наистина практиката ще е точно такава, то един от камъните на пътя към промяната вече е отстранен.

Лекари от Спешна помощ вадят и друг контрааргумент срещу преминаването към областните болници. Те смятат, че с терапията на спешноболните ще се трупат допълнителни дългове. И как въобще докторите ще получават пари от клиничните пътеки, чрез които на практика да се увеличат доходите им. Решение и тук има - в наредба да се опише точният механизъм, по който ще става разплащането за приложената спасителна помощ. Достатъчно е пак здравното министерство и лекарите да седнат на една маса и да обсъдят горещата тема.

Доктори от други специалности (пожелали анонимност от колегиалност) съобщиха пред “Труд”, че при ревизията на състоянието на спешната помощ на някои места в страната ще лъсне, че за 12-часово дежурство екипи покриват едва по 2-3 адреса. А за толкова повиквания със сигурност не е рентабилно да се поддържа цял център, вместо да се ползва наличния състав от областните болници. По тази причина не е изключено съпротивата за преминаването към тях да стане още по-яростна.