Бони: Карамански ме преследваше, искаше секс!

Истинското име на фолкпевицата Бони е Бонка Симеонова Илиева.

- О, да.

- На следващия ден като се събуди, все пак как реагира?

- Реве, съжалява, извинява се. Просто не е той – раздвоена личност.

- Викала ли си полиция по време на вашите скандали?

- Не. Всичко е приключило вече. Обаче знам, че той още не е прежалил връзката ни.

- Има ли мъж до теб в момента?

- Мъже колкото искаш. Имам доста обожатели. То като няма - няма, но като има – има. Но не съм готова още за нещо сериозно.

Прекалено горещи попари съм изсърбала

и не искам да бързам.

- Защо скъса с бащата на твоята дъщеря?

- Познавам цар Киро, пяла съм му, то няма човек на който да не съм пяла. Ако той наистина е виновен, да си понесе последствията.

Родената в Сливен гласовитка не успява да завърши 12 клас в техникума по хранене, защото отива да пее в съседна държава. Освен фолк Бони е и кинозвезда – тя изигра една от главните роли във филма на Милена Андонова „Маймуни през зимата”, селектиран за „Оскар”. С него тя получава две награди – за дебют -„Златната роза” във Варна и специалната награда от кинофестивала в Карлови Вари.

- Бони, няколко твои колежки от попфолка са били отвличани. Случвало ли ти се е някога подобно нещо?

- Не, чувала съм и аз какви ли не неща от колеги и колежки. Имам обаче един по-особен случай с Иво Карамански. Преди доста време работех в Смолян в една таверна. Един ден чухме, че Кръстника ще ни гостува. Пристигна той, а аз бях съвсем прилично облечена – дори нито разголена, не танцувах, нищо провокиращо. Поканиха ме на масата му. Той ми вика: „Изпей ми нещо на Цеца Величкович”. Аз казах - добре и изпях няколко песни нейни. После той каза: „Може ли да дойдеш с мен, много хубаво пееш, аз я познавам Цеца, искаш ли да те запозная, с мъжа й сме приятели. Имаш много хубави очи...”. И в следващия момент аз почувствах какво ще стане - имам специално чувство, когато нещо предстои, било то добро или лошо - и намерих някакъв повод да се оттегля. На една моя приятелка, която танцуваше с нас, й казах: „Ели, мисля, че е време да изчезваме с тебе”.

Просто за да не бъда сама. И в следващия момент се изнесохме, изгаснаха лампите, след нас тръгнаха някакви охрани, но не успяха да ни открият. Ние се скрихме в тоалетната още в самото заведение. Имаше и едно место като мазе и за моя радост точно в този момент то бе отключено. После изскочихме и аз дори тичах боса в снега. Отидохме в квартирата на приятелката ми, а не в моята. На следващия ден разбрахме, че Иво Карамански е строил целия оркестър и целия персонал и питал всички къде живея. Отишъл е до квартирата ми, но не ме е намерил. Разбрал в следващия момент, че съжителствам с един от колегите-музиканти, и му взел клавира. Тъкмо му бяхме купили нов клавир и казал: „Утре Бонка да дойде в София да ти вземе клавира”. Той си е мислил, че за един клавир ще отида при него... Дори къщата да ми вземат, никога не бих тръгнала, започвам от нулата и продължавам и това е.

- Срещна ли отново Иво Карамански по-късно през живота си?

- Случката се случи през месец декември. Щяхме да местим заведението в Бургас, а там имам много приятели, които познавам. Тъкмо се местим, две седмици след първата ми среща с Карамански, и познати ми обясняват: „Бонче, добре дошла, водим ти тук един твой приятел”. И аз така малко нахакана отвръщам: „Кой пък е този мой приятел да го видя?” Като погледнах към вратата – Карамански. Подкосиха ми се краката, пребледня ми кожата на лицето, направо ужас! Пък той иначе един такъв чаровен мъж... И ми казва:

„Тогава ми се отърва, ама сега – не”

И аз като се притесних. Той ме успокоява: „Спокойно, спокойно, как си, какво правиш, не се притеснявай, дойдох специално да ти донеса клавира, да ти се извиня, получих информация какъв човек си. Въпреки това да ти кажа, не знам дали си чула, че жена, която харесам, не може да ми избяга. Няма как да ми избяга! Моите уважения към теб, оттук-нататък сме приятели”.

- Имала ли си проблеми с други добре облечени бизнесмени? В една от книгите си покойният Георги Стоев пише, че си спала с Георги Пехливанов заради някакви гуми за кола?

- Това пък просто ми дойде като гръм от ясно небе. Аз се заклевам в себе си и в детето, че няма как да стане това! Имала съм прекрасната възможност да пея и да имам всички богати и красиви мъже в България. И никога не съм го правила. И не бих го направила, в смисъл – срещу пари.

- Как се оправяш с досадни и напористи почитатели?

- Ако има някои такива досадни, направо директно говоря в микрофона. Много бързо ги отрязвам, без да се колебая грам. Имах един много напорист почитател, който ми пращаше есемеси и си имах сериозен и системен тормоз от негова страна. Всичко това продължи 7 месеца. През цялото време той знаеше всичко за мен – къде отивам, какво правя, с кой говоря, как съм облечена, къде имам участия и какво ми предстои. Всичко! И за да знае това, той не е случаен човек. Така си мисля аз поне. Но не знам защо накрая му казах, че сигурно при всички положения не е случаен човек, но се чудя защо няма смелостта да се появи. Казах му - аз като една жена имам смелостта да се появя пред тебе, ти не знам защо нямаш тази смелост и дори ме заплашваш... Заплашваше ме по телефона за всичко, което можеш да се сетиш. Тогава още карах едно „Пежо”, знаеше ми номера, откъде ще мина, каза, че ще ме убие най-неочаквано, че ще катастрофирам. И аз му отвърнах, че ако нещо е писано от Господ, то ще се случи.

- Оплака ли се на някой от този тормоз?
- Казах му, че ако продължава така, ще се оплача. Тогава Бойко Борисов още не беше премиер, беше главен секретар на МВР. И му заявих, че ще звънна на Бойко Борисов. Имаше моменти, в които ми обясняваше по телефона, че той

бил човекът, който ликвидирал всички наши български босове.

И ми редеше имена...

- Бони, защо красива и финансово самостоятелна жена като теб се остави да бъде физически и морално малтретирана от приятеля си дълго време, преди да се разделиш с него?

- За съжаление, никой не е застрахован от това. По-точно аз стоях при него, защото исках много да му помогна. Виждах сама, че има някакъв проблем и си поставих за цел и си казах на себе си – каквото и да е, аз ще се опитам да му помогна на това момче да превъзмогне този проблем с пиенето. При някои хора, както и при него, има раздвояване на личността. Когато си пийнат, стават съвсем различни хора, нямат нищо общо със човека, когото всички познават.

- Случвало ли се е да ти посяга? Бил ли те е?

- Последните моменти даже се бях обърнала към полицаи – мои познати. Вече не издържах, защото нещата можеха да излязат съвсем от контрол. Ти не знаеш какво може да ти се случи... Дори неговите приятели ми обясняваха как всичко може да завърши в минус за мен самата.

Понякога даже съм си мислила – по-добре физическо, отколкото психическо малтретиране. Не ми се говори лошо за него. Всичко съм забравила. Той е много добро момче, между другото. Има прекрасни родители, доста време живяхме заедно и още се чуваме. Само мога да го съжалявам, но му мисля най-доброто. Трябва да повярва, че наистина има проблем, защото не е единственият вероятно. Затова приех неговия проблем като мой, просто исках да му помогна. Но не се притеснявам, нито се срамувам, че това се е случвало. Откровена съм, защото на всеки може да се случи.

- Ако се излекува и дойде да ти падне в краката, ще му простиш ли?

- Защото, докато бях с него, не можех да остана да живея с него в някакъв грях. Той беше женен. Въпреки че той непрекъснато ми обясняваше – аз не я обичам, аз я ненавиждам... На всичките тези мъжки приказки аз се бях хванала като рибка. В един момент вече не можех да преживея това. Обичам при мен всичко да е на чисто, всичко да е приятно, спокойно. И да няма стрес. Да нямам притеснение, да нямам угризение, да не ме одумват.

- Той вижда ли се с детето, плаща ли си редовно издръжката?

- Въобще не го търсим него за издръжки. Няма проблем – чуват се от време на време с Михаела. Аз го уважавам, защото е баща й, нямам нищо против него. На Михаела не й говоря никога нищо лошо за баща й. Тя даже ми казва – тати все ме лъже, че ще дойде, обещал е, пък не идва.

Явно си има работа…

- А обиждали ли са те някога за това, че си ромка?

- Чувала съм такива обръщения. Беше по времето на комунизма. В ансамбъла, когато трябваше да се пее, избираха Бонка, когато трябваше да се танцува, пак избираха Бонка. Просто бях лицето, което навсякъде го избират и от дете изпитвах тази злоба на гърба си. В последствие съм чувала: „Как тая мръсна циганка навсякъде ще присъства – тя ще пее, тя ще танцува....” Едва ли не, те си мислиха, че като стане въпрос за ром или циганин, то той е второ качество човек. Впоследствие ме опознаха и дойдоха сами и ми се извиниха.

Аз съм дете от смесен брак – майка ми е българка, а баща ми – циганин. За мен хората са два вида – добри и лоши, не е важен етносът им.

- Проследи ли събитията в Катуница? Познаваш ли цар Киро?