„Градим България” – другото лице на катастрофата

Кога за последно видяхте слънчев репортаж от там, изобщо някъде от Северозапада. Ситуацията там болезнено силно наподобява текста на песните на една от футболните агитки: „Там където мине – нищо не расте...”

Пита се кой е минал от там и защо не расте нищо!

Съгласно официалната информация и в частност – политическата конюктура – изначално виновни са социалистите. С малката, в конкретния случай, но доста съществен разлика, че в последните две години мъдро и съзидателно там управлява ГЕРБ! Добре дошли в България – най-бързо просперираща държава в ЕС, Европа, целия свят, слънчевата система...

Оказва се, че Северозапада е една много малка, дребна и незначителна част от общия просперитет и невиждан икономически възход обзели държавата! Какво пък: 22 милиона задължения само във Видин, 3 милиона в Белоградчик.
Странно, но точно тези места въобще няма да намерите в пълната с клишета риторика на един кандидат за президент, който по едно стечение на обстоятелствата бе министър и на регионалното развитие, освен на магистралите. Но в неговите пълни с крещящ оптимизъм обещания няма да намерите дори и една дума за тъжния Северозапад!
И няма как да бъде иначе – та гледката там не е популярна! Но въпреки тази непопулярност на живата картина налице е още един проблем: липсата на възможността да си „измиеш” ръцете с актуалния кмет или актуалния кабинет, просто защото са от ГЕРБ! А ГЕРБ, както знаем, гради България!

По-паметливите и днес си спомнят как на един предизборен дебат някогашния кандидат – кмет Борисов обеща на софиянци прословутия завод за боклука. А на въпросът поставен от социалистите: ”как точно смятате да го направите” отговори: „Има как...”
Изборите минаха и заминаха, лъжата също мина и си замина, а заводът за боклук и до днес остава мираж. Същото се случи и на парламентарните, със същата риторика и при наличието на същите абсурдни обещания. Този път обаче миражите са умножени десетократно.

Днес България се е превърнала в лъскава опаковка /вечер по телевизията/ и тъжен нощен пейзаж. Без значение дали мъждукате в Белоградчик или във Видин, гледката е поразително еднаква - счупена и апокалиптична.

Чух вчера в автобуса едно дете да пита баща си: ”Тати, какви са тези плакати по оградите” А бащата отвърна: „Има избори, моето момче...” „А ти за кого ще гласуваш?” бащата се поогледа, смени изражението на лицето си и бързо смени темата: „Дай да ти оправя якето...” Детето обаче продължи с кристално искрено: „А Тати, нали Бойко Борисов ще ни оправи всичките?..” Автобусът избухна в неудържим смях, а бащата се притесни. После смеещите лица поувяхнаха, защото всеки слезе на земята и се за пъти към своето си място.

А колко усмихнато ще бъде това дете когато порасне? И ще иска ли да живее във Видин или в Белоградчик такива, каквито родителите му ги виждат днес?

Дани Иванов