Лекарска грешка уби 3 - годишно детенце

Лекарска грешка довела до смъртта на дете на 3 г. и половина, починало от алергичен шок, съобщи доц. Златица Петрова, директор на агенция “Медицински одит”.

Случаят е станал през март в провинцията, но не е съобщаван досега в медиите, пише "24 часа". Детето карало колело и паднало. Една от спиците се забила в гръбчето му. Веднага е откарано в болница, където го оперират. Изваждат спицата и дотам всичко било както трябва.

Детето обаче имало алергия към определен антибиотик, за която майката съобщила. Никой не обърнал достатъчно внимание и лекарите изписват антибиотик след операцията най-вероятно с профилактична цел. Медикаментът не бил от групата на тези, към които детето имало доказана алергия, но била подценена възможността да се получи кръстосана алергия.

Това лекарите е трябвало да го знаят, поясни доц. Петрова. Проблемът според нея е, че инжекциите се слагат обикновено от сестрите. Тъй като лекарят в случая не я предупредил да внимава, тя слага инжекцията. Малко след това детето изпада в алергичен шок и умира в ръцете на майка си.

Само за година и половина, откакто съществува, “Медицински одит” стана изключително популярен сред пациентите като място, където да търсят справедливост. Получените жалби за първото полугодие на 2011 г. са 420, казва доц. Петрова. Толкова са подадени за цялата 2010 г. 70% от претенциите са свързани с качеството на медицинската помощ. Хората се оплаквали, че ги разкарват, че медицинската помощ е претупана, че отношението към тях е било грубо. 61 сигнала са за нерегламентирани плащания. Всяка жалба се разглежда и ако е необходимо, се пренасочва към друга служба, институция или пък се отговаря директно. “Имали сме интересни жалби, включително и за съседски взаимоотношения. Жена пък се беше оплакала, че процедура за избелване на зъбите не довела до очаквания бял цвят. Други пък търсят агенцията за случки отпреди 7-8 г.”, описва сигналите доц. Петрова.

Проверките по жалби са над 240. Едва половината от тях се оказват основателни. Обикновено има пропуски в лечебно-диагностичния план, помощта се оказва със закъснение.

Издадени са 181 акта и 138 административно-наказателни постановления.

Друг пример, за който може да се говори за лекарска грешка според доц. Петрова, е жената, която изпадна в будна кома след поставяне на анестезия в болницата в Своге. “24 часа” писа за случая. Лина Петкова от Лакатник била планирана за операция от апандисит по преценка на лекарите от Своге. Още преди първия разрез след поставяне на анестезията тя изпада в гърч. “Решават да я преведат в София, но преди транспортирането махат тръбата, което е в разрез с добрата медицинска практика. Пациентът се държи с тръба, докато се върне в пълно съзнание и може да реагира”, коментира доц. Петрова.

Медицинска грешка има и при случая с ампутираната след коронарография ръка на 42-годишния Милко Михалев от Провадия. В организацията по изпълнението на стандарта в болница “Кардиолайф”има нарушения. Мъжът е с анемичен синдром, който не е интерпретиран, трябвало е да се направи оценка на риска, поясни доц. Петрова.

Лоша организация и закъсняла помощ установили инспекторите при случая с починало 11-годишно момиче от Котел. То било с вирусна инфекция, лекували го 4-5 дни вкъщи с антибиотик. Имало температура и кашлица. Влошило се рязко - устата му посиняла, не можело да диша. Постъпва в болницата в Котел със съмнение за бронхопневмония. Там обаче нямат условия за дихателна реанимация, но не правят необходимия обем изследвания.

Решават да го преместят в сливенската болница, но по пътя умира в линейката. Родителите обаче отказват аутопсия и това попречило на медицинския одит да установи с категоричност има ли ясни причинно-следствени връзки между действията на лекарите и смъртта на детето. Останала работната диагноза за остра вирусна инфекция и дихателна недостатъчност, но било възможно болестта да е друга - например ку-треска, тъй като детето повърнало слуз с кръв.

В повечето случаи грешките били медицински или системни. Персоналните гафове, които са 8% от проверките, са свързани с нисък професионализъм, подценяване на състоянието на пациента или прилагане на неподходящи методи.