НАП до Дянков: Държавата на червено с 622 млн. лв.

Таен доклад за изоставане в събирането на приходите изготвил в края на май шефът на НАП Красимир Стефанов до вицепремиера Симеон Дянков, пише в. "24 часа". В него шефът на приходната агенция предупреждава, че се очертава неизпълнение на планираните приходи само от НАП с цели 622,2 милиона лева.

Според запознати подробният анализ за тревожното изоставане бил една от причините, навлекли публичното мъмрене на Стефанов, довели и до кадрови рокади в приходната агенция, както и до поредица от акции на агенция "Митници".

Запознати твърдят, че докладът полял с леден душ вицепремиера на фона на постоянните искания за нови разходи за запушване на дупки в строежа на магистралите, увеличаване на минималната заплата, за вдигане на вдовишките пенсии.

Източници от финансите издават, че малко след като се запознал с прогнозата, Дянков разпоредил изготвянето на екшън-планове от двете приходни агенции. Вицепремиерът поискал отчетите за събирането на приходите от двете агенции да се правят на всеки две седмици вместо веднъж на 3 месеца, както е сега. Дали това е така, и вицепремиерът, и шефът на приходната агенция отказват да потвърдят.

Факт е обаче, че в началото на юни, т.е. броени дни след доклада Дянков публично смъмри Стефанов и му даде два месеца срок, за да навакса с приходите. В противен случай можело да се стигне до смени нависоко в агенцията, каза Дянков. Вицепремиерът посочи и двете най-слаби места на Стефанов - разплитането на ДДС измамите и липсата на инициативност за законови промени.

Факт е също, че дни след доклада и публичното мъмрене, Дянков и Стефанов проведоха спешна среща във финансовото министерство. Тя завърши с две кадрови рокади - заместникът на Стефанов Бойко Атанасов оглави една от най-тежките териториални дирекции - тази в София. Неговото място пък зае шефът на службата във Велико Търново.

"След моите забележки НАП работи вече по-добре, и засега се справя по-успешно", каза вчера министър Дянков, попитан за доклада и отношението му към НАП. "Ситуацията със събираемостта значително се е подобрила от месец май до сега", коментира шефът на НАП Красимир Стефанов.

Информирани твърдят, че седмица след доклада шефът на другата приходна агенция Ваньо Танов също бил привикан на разговор във финансовото министерство. На нея той се оплакал, че "Лукойл" бойкотира монтирането на измервателни уреди в самата рафинерия и че данните за увеличен с 50% ръст в износа на горива, засечени през март, не се връзват с приходите от акциз. Така се стигнало и до решението да бъде разпоредена ревизия в "Лукойл", а до приключването й въвеждане на "ръчен контрол" от данъчни и митничари.

Докладът с резултатите от ревизията ще бъде готов до края на месеца. В петък обаче Танов и Дянков предварително заплашиха, че рафинерията може да остане без лиценз, ако не изпълни законовото изискване да се свърже онлайн с данъчните. В доклада на НАП се казва, че приходите изостават спрямо планираните особено при косвените данъци. Като резултат, след като два месеца бюджетът отчиташе излишъци, през май се е върнал към дефицит.

На месечна база "дупката" е 45 млн. лв., но с натрупване от началото на годината размерът му е 597 млн. лв., или 8% от прогнозния брутен вътгрешен продукт, заложен в бюджета. Очакването е дефицитът да нарасне за месец до 622 млн. лв., ако не се вземат спешни мерки. Таванът за недостига, фиксиран в бюджета е 1,9 млрд. лв.

Експертите на НАП са направили и сравнение със събираемостта за миналата година. От него се вижда, че оживлението в икономиката, ако такова има, не се отразява на приходите от ДДС и акциз. Общият размер на приходите в бюджета е 9,99 млрд. лв., с което се изпълняват 38,1% от планираните за годината. Съпоставка с разходите показва, че държавата е похарчила 10,59 млрд., или 37,6% от годишния си разчет.

От приложените към доклада разбивки се вижда, че ДДС и акцизите са най-трудните за събиране. Въпреки че приходите от косвените налози растат спрямо миналата година съответно с 18,3% и 17,8%, тяхната събираемост е под планираната за годината. Справка в официалните отчети на финансовото министерство сочи, че приходите от ДДС се забавят още от януари. За сравнение към 31 януари 2010 г. от ДДС са събрани 474,7 млн. лева, а към 31 януари тази година те са 470,9 млн.

От януари до края на май от данъка в хазната са постъпили 2,34 млрд. лв., но това е само 36,2% от годишния план. Проста екстраполация в събирането сочи, че ако темповете останат такива до края на годината, ще се съберат под 80% от планираните пари. Акцизите пък са осигурили 1,38 млрд. лв., с което са изпълнени 36,6% от разчета за годината.

Според експертите на приходната агенция изоставането в събираемостта на ДДС и акциз било показател, че потреблението оставало стагнирано, а хората предпочитали да спестяват свободните си средства. Сходни тенденции имаше и през 2009 и 2010 година, в началото и по време на пика на икономическата криза, като тогава изоставането от годишния план бе по-голямо. Специалистите предупреждават също, че спадът е налице, въпреки твърденията за излизане от кризата, и че инфлацията е 4,6% на годишна база. Както и че спдът налице, въпреки, че има по-високи цени на петрола и по-високите акцизни ставки за цигарите.

Експертите на финансовото министерство обаче все още смятат, че няма да се наложи актуализиране на бюджета заради по-ниски приходи. Те залагат на това, че потреблението ще се съживи и през втората половина на годината, приходите ще се увеличат и годишният план ще се изпълни. Приходите от акцизи също изостават. Срещу събрани 438,6 милиона лева през януари 2010 г. през този януари в хазната са влезли 323,2 милиона лева. Това е спад със 115,4 милиона лева.

Заради ниската събираемост финансовото министерство посегна към фискалния резерв, който поради това спадна до 6,3 милиарда лева. В интервю за "24 часа" вицепремиерът Симеон Дянков сам призна, че парите от фискалния резерв отиват за преки плащания - на пенсии и заплати.

За разлика от косвените данъци при преките събираемостта върви по-бързо, сочи докладът. Така от корпоративен данък към датата на доклада- месец май, са събрани 52% от годишния план - в абсолютни цифри 802,9 млн. лв., а от данък върху доходите на физически лица - 43,8% от годишния разчет или 908 млн. лв.