Дългове и дупки ще наследят новите кметове наесен

А с парите ремонтират и строят пътища, детски градини, училища и всякакви други обекти.

Заради лоша организация или местни ежби обаче проектите, финансирани със “скъпи” пари или дори със средства от ЕС, остават само на хартия. Така градоначалниците оставят след себе си в края на мандатите дупки по улиците, боклуци, за които няма сметища, места без канализация и т. н., пише "Труд".

А за капак наследниците им на поста получават и солиден дълг за изплащане. Дали такива “изненади” ще получат и новите кметове, които ще изберем наесен? Кореспонденти на “Труд” направиха проверка и установиха, че положението в градовете е различно.

Според закона за бюджета взетите заеми не трябва да са повече от 15% от собствените приходи на общините. Опозицията и отляво, и отдясно по места негодува, че много “скъпите” пари ще бъдат плащани от поколения и това може да доведе до фалит на градовете. Освен това зад кредитите кметовете прикриват неспособността си да изготвят добри проекти, с които да получат безвъзмездно пари от ЕС. Други пък се съмняват, че заемите се предпочитат, тъй като може да се харчат непрозрачно и неефективно, а контролът на евросредствата е много по-строг. Тъй или инак, с осигурено мнозинство в съветите кметовете теглят кредити.

Единствено кметът на Кюстендил Петър Паунов се престраши да се допита до мнението на кюстендилци и свика на 27 март т. г. референдум. Предложението му със 7,5 млн. евро да построи модерен здравнобалнеоложки център не бе прието от хората. “Кой щеше да ги връща тия милиони?! Следващите кметове щяха да се чудят ден и нощ”, подхвърлят тукашни активисти.

“Паунов ще се пребори и за втори мандат и ще се оправи с кредита”, контрираха привърженици на градоначалника. От опозицията в БСП искаха мораториум върху всякакви сделки и банкови кредити за последните месеца на мандата. Но не получиха нужната подкрепа от другите партии.

В София няма такава съпротива на опозицията. Столицата от години работи с кредити от международни финансови институции (предимно Европейската инвестиционна банка), при това със средна лихва около 1%. Към момента общината без проблем обслужва кредити за метрото. Към момента заемите са около 5-6% от собствените приходи, а градът е на 6-о място по кредитен рейтинг в страната. Дори и с предвидените нови заеми - 50 млн. евро за транспортни обекти (три естакади, 20 интелигентни светофара и други обекти) и 15 млн. евро за първия етап от завода за боклука, общата сума няма да надхвърли 10% от общите приходи на кметството.

“Заемите са основно в евро с фиксирана лихва за целия период. Само японският заем за първия лъч на метрото е в йени и ще се изплаща от 2012 г.”, обясни зам.-кметицата Мария Бояджийска. Други градове теглели заеми с лихви, които се променят при промяна на кредитния рейтинг на общината. Всички дългове на София трябва да бъдат изплатени до 2030 г. Това е чак след пет кметски мандата.

Заради финансовата стабилност на града Европейската инвестиционна банка ще подобри условията на кредитите, които отпуска за столицата ни. “Ще ни дават кредити, изчислени не на база собствените ни приходи, а върху всички привлечени средства, в това число и тези от ЕС”, обясни Бояджийска.