И доносниците от бившото ДС могат да работят в ЕК

Това цели да осигури на ЕСВД услугите на длъжностни лица и срочно наети служители със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, назначени на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите-членки на Съюза".

Така отговарят от Европейската комисия на писмения въпрос на българския евродепутат Кристиан Вигенин относно внесените от правителството промени в Закона за дипломатическата служба. С него изрично се изключена възможността граждани, принадлежали към службите за сигурност на Република България преди 1989 г., да заемат определени длъжности в Министерството на външните работи.

Комисията потвърждава, че е достатъчно условие кандидатите от всички национални дипломатически служби на държавите-членки да са „граждани не ЕС, да притежават необходимия образователен ценз, да са способни да работят на изискваните езици и да имат съответния опит, който да отговаря на длъжностната характеристика".

Изискванията към всеки кандидат са, освен попълването на декларация, „да премине проверка за сигурност, ако не притежава разрешение за достъп до секретни материали на съответното ниво, съгласно съответните разпоредбите за сигурност". Това важи за кандидатите от всички държави - членки, се уточнява още в писмения отговор.

"За Европейската служба за външна дейност принадлежността към бившите тайни служби не е сред критериите за получаване на пост. Болшевишкият ентусиазъм на българския външен министър Николай Младенов да „прочисти" българското Министерство на външните работи е предизвикан единствено и само от характерологични особености", коментира Кристиан Вигенин.

„Досега никой не е успял да стане по-голям католик от Папата, но не се съмнявам, че опитите на Младенов ще продължат", прогнозира българският евродепутат, който изрази учудването си „Как премиерът Борисов продължава да търпи тези акции, които се пишат на неговата сметка.

Подведен ли е или е дал външната политика на външна концесия?", пита Вигенив и в заключение изразява надежда „в Народното събрание да се намери мнозинство, което да спре ликвидацията на българската дипломация, като отхвърли промените в Закона за дипломатическата служба".