Отказаха да сменят с български турските имена на златоградчани

Семейството завело дело, за да смени арабските си имена със светски български.

Съдът е отказал да смени имената на двойката, тъй като не са налице предпоставките на Закона за гражданската регистрация, допускащи промяна на собственото и бащиното име на молителите.

Настоящите имена на молителите са рождените им, възстановени по тяхно искане през 1993 г. и впоследствие не са настъпили обстоятелства, които да обосновават нова промяна.

Пред съда те заявили, че по произход са българи, с мюсюлманско вероизповедание, като считат, че не е важна вярата, а произходът, поради което се считат българи и искат да носят български имена. Двамата заявили, че са българи, родени на българска земя и желаят да носят български имена, както и поддържат, че са на преклонна възраст и искат да си отидат от този свят с български имена.

В представените актове за раждане върху имената на молителите от турско-арабски произход са отбелязани български имена. Двамата са носили български имена до 1993 г., когато са ги сменили с турско-арабски, като тогава поискали от съда да се представят с турски.

Разпоредбата на закона предвижда, че промяната на собственото, бащиното и фамилното име се допуска от съда, въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В конкретния случай нито една от визираните в посочената разпоредба предпоставки не са налице.

Освен представените два акта за раждане, в които върху имената на молителите с турско-арабски произход са вписани с българските си имена и желанието да носят български имена, установено от разпитаните в хода на производството свидетели, молителите не са ангажирали други доказателства, обосноваващи необходимостта от исканата промяна.

Изложените от молителите обстоятелства за допускане промяната на имената не са нови, а са били същите и в производството при първоначалната промяна на имената. Освен това субективната нагласа на молителите да носят българско име, не е достатъчно основание за възстановяването, тъй като не съставлява "важно обстоятелство"- по смисъла на закона.