Европейските банки спасяват Гърция

Кредиторите ще приемат да участват в новия спасителен пакет за Атина, като презапишат облигациите на страната в деня на падежа им и така всъщност ще се съгласят да получат инвестициите си след няколко години, а не веднага.

Условието южната ни съседка да продължи да получава международно финансиране обаче остава парламентът й да одобри нов пакет от антикризисни мерки - последният вариант на такъв беше одобрен в петък от европейските лидери. Обсъждането му в гръцкия парламент трябва да започва във вторник.

Френският президент Никола Саркози заяви след срещата, че банките в страната ще се включат в спасителния пакет за Атина. Такава готовност са заявили и испанските и гръцките финансови институции, а позицията на германските ще стане ясна през тази седмица.

Подкрепата на банките ще се осъществи, въпреки че основните рейтингови агенции заявиха, че всяка форма на преструктуриране на задълженията ще бъде възприета като фалит. Рейтингът на Гърция в момента е най-ниският в целия свят.

Вторият спасителен пакет за Атина по всяка вероятност ще включва 30 млрд. евро директна финансова помощ от фонда за еврото. Според източници на "Файненшъл таймс" се обмисля да се комбинира остатъкът от стария механизъм с новия, като общата сума ще достигне 170 млрд. евро. Срещу това обаче Атина ще трябва допълнително да ограничи публичните разходи, да вдигне някои данъци и да продаде държавни предприятия.

В своята лятна прогноза за еврозоната одитната компания "Ърнст и Янг" коментира, че допълнителният спасителен пакет ще предложи само краткосрочно облекчение за Гърция. Според компанията предвижданото ограничено преструктуриране ще има съвсем скромен ефект върху общия товар на дълга и може да не успее да постигне основната си цел - да възстанови доверието на инвеститорите.

Некоординираното преструктуриране на гръцкия дълг може да доведе до значително затягане на отпускането на кредити в еврозоната, като ефектът за България ще бъде, че тя ще остане както под повишен стрес в банковия си сектор, така и с намалено търсене за износ, считат от "Ърнст и Янг". Допълнителен негативен ефект може да има огромното забавяне във възстановяването на преките чужди инвестиции.