В София са едни от най-мащабните археологически проучвания

Има изготвен проект на стойност 16 млн. лв. по ОП „Регионално развитие”. Бенефициент по нея е Министерството на културата. Това е начин да се финансира работата, каза тя. По думите й този комплекс е на територия от 13 000 кв. м.

На територията на София се извършват едни от най-мащабните археологически проучвания, които се осъществяват съвместно с археолози от Националния археологически институт с музей на БАН.

Това каза столичният кмет Йорданка Фандъкова при откриването на 50 национална археологическа конференция, която се провежда в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Това е показателно за отношението на Столична община към архитектурата и богатствата на града, допълни Фандъкова.

Навсякъде по света, когато се изгражда метро, има противоречия с това, което се открива като подземни богатства. В София това се разреши в полза на два археологически обекта, отбеляза кметът. Четири пъти се промени проектът на метрото само на Ларгото, за да може да не се преместват археологическите находки, уточни Фандъкова.

По думите й това е резултат на съвместната работа на Националния археологически институт с музей на БАН и ръководството на Метрополитен, който финансира проучванията. Според Фандъкова финансирането на археологическите проучвания и изграждането на конструкцията досега са на стойност 5.5 млн. лв.

Друг важен проект е подземния музей в базиликата „Св. София” с разкрити над 40 гробници до момента. 1.5 млн. лв. са отпуснати от държавата и общината за довършването му, посочи Фандъкова. Тя каза, че за първи път тази година Столична община е отделила 1 млн. лв. за финансиране на проекти за културно-историческо наследство. Ще бъдат разгледани около 100 проекта в различни области, които ще получат финансиране. Сред тях са – развитие на комплекса Софийска Мала Света гора и проекта за крепостта „Урвич”.

На откриването на конференцията в Софийския университет присъстваха зам.-министърът на културата Тодор Чобанов, ректорът на висшето училище проф. Иван Илчев и др. Конференцията се ръководи от доц. Людмил Вагалински – директор на НАИМ при БАН и ще продължи два дни.