Черният пазар на кръв у нас процъфтява

Осемдесет и пет годишният съпруг на Славка Петрова се нуждаел от незабавна операция, но лекарите й казали сама да намери кръв за операцията, така че тя преглътнала болката си и тръгнала да се пазари на черния пазар пред Националния център за кръводаряване, се казва в материал на кореспондента на Асошиейтед прес в София.

Това е мрачната действителност за пациентите и роднините им в България, в която донорите на кръв са обезпокоително малко, болниците нямат пари, а нелегалната търговия с кръв, извършвана предимно от цигани или роми, процъфтява.

Търговията с кръвни продукти в България се наказва с глоба до 5 000 евро, но нелегалната продажба на кръв се доказва трудно, защото се изисква официална жалба от страна на човека, който е платил на донора, обясняват адвокати.

Роднините на нуждаещите се от кръвопреливане често са толкова отчаяни, че смятат донорите за спасители.

Около центъра по кръводаряване, на пейки или в кафенета, десетина мъже, седят, пушат и се оглеждат за хора, които се нуждаят от услугите им. Не им се налага да чакат дълго.

"Още преди да реша какво да правя трима мъже застанаха пред мен и ме попитаха коя кръвна група търся", разказва

82-годишната Петрова. Цените обаче са непосилни за мнозина.

"Като ми казаха, че ще ми струва 250 евро, си помислих: "Боже, това е цялата ми пенсия". Замълчах за малко и те свалиха цената на 200 лева", разказва тя.

След като сделката се сключи, търговците викат донор, който обикновено се намира някъде наблизо и той влиза в клиниката, като се представя за роднина на нуждаещия се.

Дарителят получава сертификат за кръводаряване и го продава на отчаяните роднини. Кръвта се изследва и ако не е заразена, отива в кръвната банка в клиниката.

Спасители или кръвопийци? Зависи от гледната точка.

Според бившата журналистка Мариана Шипковенска, която е използвала услугите на платените кръводарители, те предлагат в труден момент нещо безценно, което не може да се намери другаде.

Самите търговци на кръв също са на мнение, че вършат благородно дело. "Не мисля, че е престъпление да помагаш на човек в беда", коментира пред Асошиейтед прес един платен дарител, който пожела анонимност.

Здравните работници в центъра по кръводаряване са наясно с търговията, но не могат да направят нищо, за да я спрат.

Заместник-директорката на клиниката Наталия Машарова признава, че няма законен начин да се възпрепятства тази практика. Въпреки че продажбата е нелегална, всеки има право да дари кръв,
обяснява тя.

Според директора на клиниката Андрей Андреев тя разполага с достатъчно кръв, за да подпомогне нуждаещите се и ги призова да не се обръщат към черния пазар.

Румен Димитров, хирург от ИСУЛ обаче твърди, че недостигът от запаси от кръв е проблем, с който се сблъсква всеки ден. Той обяснява, че за операция болницата получава до един литър кръв от кръвната банка.

За някои операции обаче е необходимо по-голямо количество и заради недостига на кръв някои операции се отлагат със седмици.

По време на комунистическия режим преди 1989 г. българите охотно са дарявали кръв.

Войниците са получавали двудневен отпуск за всяко кръводаряване. През следващите две десетилетия обаче доброволното кръводаряване се случва все по-рядко и в момента България е на едно от последните места в Европа по процент на доброволните кръводарители, следвана единствено от Албания, Босна и Молдова, отбелязва Асошиейтед прес.

23 от 1000 българи даряват доброволно кръв. По данни на американската асоциация на кръвните банки средният брой в Съединените щати, например, е 53 на 1000, приблизително колкото в повечето страни от Европейския съюз.

Българските власти, Червеният кръст, православната църква и неправителствени организации призовават хората да даряват доброволно кръв и редовно организират кръводарителни кампании.

Според Евелина Динкова, един от организаторите на кампанията "Запали свещ, дари кръв", това е единственият начин да се елиминира незаконната търговия с животоспасяващата течност.