ООН екперт: Необходимо ли е такова подслушване в БГ?

Правителството и други заинтересовани страни в България имат погрешни схващания за съдебната система и това хвърля сянка върху съдебната реформа. Това заяви Габриела Кнаул, специален пратеник на ООН по въпросите на независимостта на магистратите и адвокатите.

Според нея включването на прокуратурата и съда в една и съща власт размива отговорността им за изхода на съдебните дела. Заключенията на Кнаул са в резултат на 6-дневна визита по покана на българското правителство и разговори с вицепремиера Цветан Цветанов и представители на прокуратурата, съда, следствието, Висшия съдебен съвет и други институции.

Докладът на специалния пратеник на ООН ще бъде представен пред Съвета по правата на човека на ООН през 2012 г. Габриела Кнаул заяви, че редица усилия на правителството демонстрират желание и ангажимент за укрепване на демокрацията и върховенството на закона, но погрешните му схващания за съдебната система могат да хвърлят сянка върху съдебната реформа, борбата с организираната престъпност и корупцията.

Тя подчерта, че всички реформи и законодателни изменения у нас са насочени към съдилищата и Висшия съдебен съвет, но няма законодателна промяна по отношение на прокуратурата. „Структурата на българската съдебна система включва и съдиите, и прокурорите, и следователите, и обществото да си дава сметка, че това са много различни роли, различни професии”, коментира тя. Основното неразбиране е на различните роли на съдии и прокурори, не се прави разграничение между досъдебна и съдебна фаза на производството и за обществеността е трудно да си отговори кой ръководи разследването или процеса на всеки етап.

Пратеникът на ООН подчерта, че е станала свидетел на редица случаи на огромни забавяния на делата и то не в съдебната фаза, а в досъдебната, и че те се дължат на разследването. Тя уточни,че това се отнася до сложните дела, а не конвенционалната престъпност, където осъдителните присъди са 95%. Кнаул подчерта, че Висшият съдебен съвет играе ключова роля, а пред работата му има сериозни предизвикателства. Той не разполага с необходимия персонал и ресурс, трябва да се намерят начини и средства за елиминиране на неправомерното политическо и външно влияние върху дейността му.

Габриела Кнаул постави въпроса и необходимо ли е толкова мащабно подслушване в България, след като само 2% от тези данни стават доказателства в съда. Тя цитира произнасяне на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, че такова телефонно подслушване може да се приравни на вмешателство от страна на държавен орган в личния живот и кореспонденцията на хората. Тя подчерта, че събраните с подслушване данни трябва да се ползват единствено като допълнение към другите доказателства.

Според нея по-успешно и ефективно би било създаването на специализирани отделения в рамките на съществуващите в България съдилища, отколкото на специализирани съдилища и прокуратури.

След изследване на състоянието на българската съдебна система, тя е стигнала до извода, че докато съдът, прокуратурата и следствието са под една шапка няма да има отчетност и отговорност в съдебната власт, няма да има и реформа. Съдилищата отнасят негативите за прекалено дългите разследвания на полицията и прокуратурата и са жертва на натиск от страна на представители на властта да не зачетат презумпцията за невинност.