„България е на 8-мо място в света по разходи за лекарства на глава от населението. На първо място е САЩ с 1228 долара, ние сме на 8-мо място с 625 долара. Страни като Гърция, Холандия и Унгария са далеч зад нас”. Това заяви проф. Григор Димитров от Надзора на НЗОК в предаването „Денят на живо” по Нова нюз.
„През 2022 г. за лекарства са дадени около 4, 450 млрд. лева – това са всички лекарства, закупени от мрежата. Публичните средства са 1,350 млрд. лева. Три милиарда (3 млрд.) лева сме дали от нашия джоб. Всяка година парите, които даваме за лекарства, се увеличават с около 1 млрд. лева. За настоящата година очаквам, че ще бъде около 5 млрд. лева. Бюджетът на Касата е 1,6 млрд. лева. Повече от 75% от бюджета на Касата е за лекарства и останалото е за болнична помощ. Интересите са в милиарди, не са в милиони”, обясни проф. Димитров.
Той обясни, че през 2015 г. бюджетът на болничната помощ е 1,5 млрд. лева. „За 2023 г. са 3,2 млрд. лева. За около 9 г. сме дали около 2 млрд. лева повече за болнична помощ. Как няма да ги дадем, когато в България имаме 360 болници, в София са около 75-80 болници. Всеки нов здравен министър увеличава броя на болничните легла, които са около 48 000 в страната. Но има разлика между болнични легла и кревати”, обясни проф. Димитров.
Здравната система е солидарна, но солидарността е и отговорност, категоричен е той. „Един ползва наркотици, кара пиян, блъска човек и ние с нашите вноски трябва да го лекуваме. В застраховката има нещо, наречено регрес – пияният и дрогиран шофьор трябва да знае, че когато управлява така колата си, трябва да заплати всичко за лечението на пострадалия от неговите действия човек”, препоръча проф. Димитров.
„500 000 души в България се осигуряват на минимална работна заплата, която е около 940 лв., а 8% са 60 лв. грубо на месец, 720 лв. годишно. Какво прави държавата за хората, които осигурява – за децата тя внася по 40 лв. на месец, при средна вноска за хората от бизнеса 120 лв. За пенсионерите внася около 60 лв. Това означава, че 70% от парите в Здравната каса са от джоба на работещите. В същото време само около 30% от работниците, които плащат здравните вноски, ползват лечение. Над 70% от парите за здраве се ползват от децата и пенсионерите”, заяви представителят на НЗОК.
Според него е необходима промяна на системата. „Един организъм, пълен с метастази, ако го храниш с витамини, няма да го излекуваш. Първо трябва да изхвърлим всичко излишно от системата”, категоричен е проф. Димитров. „Болниците са много. Очевидно е. Трябва да има лекарствена стратегия, да се преразгледа извънболничната помощ – не може хората да лежат 5 дни в болница, за да направят едно изследване”, каза съветите си той.
„75% от издръжката на болницата е такава, че няма значение дали има или няма болни. 50% от бюджета е за заплати, около 10-12% са осигуровки, лекарства, отопление, осветление… Всички болнични мениджери се борят за това. Не може да намалим хоспитализациите под 2 млн. души”, заяви проф. Григор Димитров.
Няма никакъв проблем с плащането на онколекарствата, увери той. „В 2017 г. Касата е платила около 288 млн. лева за лекарства, в 2023 г. са предвидени не по-малко от 750 млн. лева. Здравната каса точно е плащала за онколекарствата. Проблемът е държавността. От няколко години не можем да направим публичен търг на всички лекарства, за които Касата плаща. Винаги се явяват 3-4 фирми, които атакуват проведената процедура и Касата е принудена да приеме някакви спешни правила, за да се плащат тези лекарства. Експертната оценка е, че между 50-100 млн. лева отиват затова, че не можем да преведем този търг”, каза Димитров.
По времето на министър Кирил Ананиев икономията беше около 80 млн., защото тогава имаше търг, обясни той.
За промените, по които да се формира бюджета за лекарства за онкоболните, той обясни, че има промяна за методиката. „Хората, които предложиха промяната в чл. 45, сега предлагат тази методика да не се прилага. Според методиката се предвижда да се види колко лекарства за онкологията са продадени за предния месец и да се вземе най-ниската цена. Депутатите забравиха, че са гласували това и искат от Надзорния съвет да промени гласуваното от тях. Искат да не се прилага тази методика до 1 февруари 2024 г.”, каза Димитров.
Той припомни, че отчетната финансова година започва от 1 януари и не разбира защо да не се прилага до 1 февруари. „Всичко ще бъде осигурено, нямам никакво съмнение, че ще бъдат осигурени необходимите средства”, заяви представителят на Касата.
Проф. Димитров е категоричен, че за антибиотиците трябва да има ограничителен режим, защото хората стават резистентни.
„Основният фактор, който определя здравето на хората, това е средата, в която живеят – социално-икономическите условия. Здравето има три елемента – ментално (емоционално) здраве – как се чувстваме, вторият – психическото здраве и третият – социалното здраве, средата, в която се развиваме, реализираме като човешки същества”, допълни проф. Григор Димитров.