Националната здравна карта беше приета от правителството с корекция от 600 болнични легла повече от първоначално предложените. Проектът беше обявен от МЗ в средата на април и предвижда от 38 803 легла в болниците в цялата страна, те да бъдат намалени до малко над 33 500. През 2017 година са използвани общо малко над 24 700 легла и Здравното министерство предвижда резерв от над 30%. Здравната карта ще бъде критерий, по който НЗОК ще сключва договори с болничните заведения по области.
Наличието на Национална здравна карта е наложително поради много причини, основната от които е, че тя дава рамката и "снимката" на състоянието на здравната мрежа в България, коментира в сутрешния блок на БНТ проф. Григор Горчев, управител на УМБАЛ "Св. Марина" в Плевен.
„Тя е един мобилен документ, който във времето ще може да бъде евентуално актуализиран или не - в зависимост от потребностите на населението“, каза тя. .
Основният въпрос обаче е доколко Здравната карта ще бъде продуктивна по места, тъй като има области и по-големи градове, в които са концентрирани високи технологии и медицинска помощ, докато в периферията нещата не стоят така, обясни той.
По думите му, въпрос на мениджмънт е всяко едно болнично заведение да вземе оптималния вариант по отношение на реалната потребност от болнични легла.
Той изрази надежда новият здравен модел, който ще предложи министерството да бъде "реален".