Първото, което трябва да се знае е, че министърът на здравеопазването е работодател на директора на ИАЛ и уволнението не е заплаха, а правомощие, което може да бъде упражнено по целесъобразност, включително и без обяснения, на основание чл. 19а от Закона за администрацията. Това се посочва в позиция на Министерство на здравеопазването по повод казуса с повдигнато обвинение на министър Илко Семерджиев.
В крайна сметка, въпреки че на 27.03.2017 г. директорът на ИАЛ не е подал доклад до министъра по случая, вкл. и за твърдяното наличие на конфликт на интереси, такова уволнение не е извършено. Това показва, че подобна заплаха не е съществувала, напротив – имало е изискване към директора да изпълнява длъжностните си задължения, които във времето не са били реализирани ефективно и коректно. Що се касае до твърдението, че министърът може „да направи и други неща“, това също е част от неговите правомощия, а именно да възложи например проверка от инспектората на МЗ, каквато от 2014 г. не е правена в ИАЛ.
Второ – установяването на наличие на конфликт на интереси не е от компетенциите на директора на ИАЛ. Това се установява от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), а не в Гугъл или в Търговския регистър. Трето – още преди три години г-жа Асена Стоименова е отстранила заемащия длъжността зам.-директор на ИАЛ и оттогава досега такъв не е назначаван, въпреки изричния регламент в Устройствения правилник на агенцията, което предизвиква въпроси, на които няма отговор. Тъй като директорът на ИАЛ не предприема инициатива, а министърът съгласно чл.5 ал.4 от УП на ИАЛ следва да съгласува назначението на зам.-директор, е напълно нормално точно министърът да инициира разговор. В противен случай дейността на ИАЛ, освен еднолично управлявана, е и в нарушение на чл.5 ал.5 и ал.6, които регламентират, че правомощията на директора на ИАЛ могат да бъдат изпълнявани изцяло или по делегация единствено от зам.-директор.
Това означава, че считано от 2013 г., времето, в което директорът на ИАЛ е бил в отпуск, болнични, командировки и др., институцията е била управлявана незаконосъобразно и издадените през това време административни актове са атакуеми.
Няма министър, който да е достатъчно отговорен към задълженията си и да не санира този очевиден факт на нарушение на УП на ИАЛ. Четвърто – не става ясно защо директорът на ИАЛ, вместо да докладва на министъра съгласно поставеното изискване, пише сигнали до прокуратурата.
По този повод д-р Семерджиев заяви: "Остава неясно дали г-жа Стоименова схваща работодателя си като заплаха, а прокуратурата като защитник, но ако е така, остава въпросът „защо“ и „кой“ всъщност е нейният истински работодател. Отговори има, но на тях публичност няма да се даде. Това е вероятната причина с казуса да се занимава Специализираното звено „Антикорупция“ - очевиден опит делото да остане непублично, а истината скрита. На всеки гражданин на демократична държава обаче, независимо от заеманата в момента длъжност, трябва да му е ясно, че фактите и истината никога не могат да бъдат скрити завинаги. Моята прогноза е, че производството или ще бъде прекратено поради липса на доказателства и защото е ясно, че няма да издържи в съда, или ще бъдат потърсени други поводи за отправяне на нови обвинения с цел компрометиране. На всички, които ми имат доверие, искам да заявя – не съм ви подвел, не съм направил нищо нередно, върша си работата професионално, отговорно и смело. Така ще продължа и занапред".