Резултатите от проучване показват, че здравният статус на населението е пряко свързан с нивото на здравна грамотност. Следователно е изключително важно да се приоритизира повишаването на здравната грамотност, което е и първата и основна стъпка към по-добро здраве.
Това може да се постигне чрез насърчаване на програмите за здравно образование и участието на пациенти и граждани при вземането на решения в областта на здравеопазването. Новата програма за обществено здраве за периода 2014-2020, която беше представена наскоро от Европейската комисия, ще ни даде възможност по-ясно да очертаем приоритетите в тази област. Това заяви д-р Антония Първанова по време на Европейската конференция за здравна грамотност, която се проведе в Брюксел.
Събитието събра повече от 175 участници от над 15 страни, както и множество представители на различни европейски и национални институции и организации.
На конференцията бяха представени резултатите от Европейското проучване на здравната грамотност. То бе проведено от Маастрихтския университет в рамките на Европейския проект за здравна грамотност (HLS-ЕС) в 9 европейски страни (включително и в България в партньорството със Медицински университет – София).
Участниците обобщиха изводите от изследването и обсъдиха бъдещите стъпки, които е необходимо да се предприемат, за да се подобри тревожната статистика.
Данните показват, че почти 46% от анкетираните са с ниска здравна грамотност. Резултатите илюстрират проблем в здравеопазването, който задължително трябва да бъде преодолян, тъй като подобни ниски нива на здравна грамотност създават ненужни и скъпо струващи разходи за гражданите на отделните страните-членки и европейската общност. За България, резултатите от проучването са още по-тревожни - повече от 60% от анкетираните са с ниски нива на здравна грамотност.