Частни хосписи пълнят гуши от страданията на смъртноболни, но ги гледат колкото за Бог да прости.
Само в малка част от регистрираните такива лечебни заведения се оказват качествени медицински грижи и истинско хуманно отношение към пациентите, предимно възрастни, дементни и умиращи хора, пише „Монитор”.
Към момента частните хосписи в страната са 30-ина. Най-много са те в София – 19, във Варна – 8, в Пловдив – 2, уточниха от Министерството на здравеопазването. От 30 до 50 лева е цената на ден в тях. Независимо от скъпотията в повечето от тях свободни места няма, защото в страната няма държавни структури, в които човек да настани свой близък с тежко заболяване или дни преди смъртта. Ако няма пък и средства, единственият начин е да напусне работа и да се мъчи заедно с безпомощния болен вкъщи, без да знае как да му помогне. В частните заведения обаче, също няма гаранция, че болният ще получи грижите, за които плащат неговите близки. Жертва на такива „грижи” е 84-годишният ветеринарен лекар д-р Иван Д. Иванов.
„Куче да бях, нямаше така да се отнесат с мене. Взеха си парите и ме оставиха да гния в собствените ми нечистотии. Само да оживея, може и да ги съдя, и ще ги осъдя, дава израз на гнева си възрастният мъж в анцуг в двора на столичния хоспис „Медибул”, щом разбира, че насреща си има журналисти. - Тези хора тук спасиха живота ми, но там, където бях преди, е деветият кръг на ада, само че - платен”, продължава 84-годишният ветеринарен лекар д-р Иван Д. Иванов. Възрастният човек е тук от седмица. Претърпял е операция от рак на дебелото черво. За него са нужни специализирани, като за онкоболен, медицински грижи. Коремът му е отворен, на него е поставена стома, през която излизат нечистотиите. Затова той трябва да е под постоянно наблюдение. Синът му не може да изостави бизнеса си, нито пък има медицински познания, за да гледа баща си вкъщи. Затова след изписването от болницата той настанява 84-годишния си родител в частен хоспис. Д-р Иван Иванов, престоява там точно една седмица, но по думите му ще помни това време, докато е жив.
„Настаниха ме сам в стая. Първия ден от време на време някой отваряше вратата да ме нагледа. Вероятно да види дали още съм жив. После ме оставиха напълно. Нямам спомен колко време съм стоял така, сякаш беше вечност. Червото се беше напълнило, течеше под мен, миришеше, беше ад. Имах болки. Опитвах се да викам, но никой не влизаше”, разказва мъките си възрастният човек. От ада го измъква посещение на сина му в извън планираното за свиждане време. Той намира баща си заключен, без лекарско наблюдение, а леглото му подгизнало от нечистотии. Със скандал Иван е изписан оттам още същия ден и преместен в хоспис „Медибул” - на няколко преки от предишния.
„Докараха ни го в ужасно състояние, видимо не бяха се грижили за него. Като д-р Иванов не са изглеждали и най-занемарените ни пациенти”, обяснява д-р Омуртаг Мутафов – управител на хоспис „Медибул”, единственият със специализирани реанимационни грижи за онкоболни в последен стадий от живота си. За седмица тук пенсионираният ветеринарен лекар не само е вдигнат на крака, но и успява да прави кратки разходки из двора без количка. Отказва асансьора, изкачва стъпалата до стаята си пеша и чака с нетърпение часа за събеседване с психолог, който е на разположение на пациентите.
Независимо че условията и грижите за болните в „Медибул” са отлични, те не са по джоба на всеки, тъй като реанимационните грижи за такива пациенти са и най-скъпи. В цената обаче, за разлика от повечето такива заведения, са включени както лекарствата, така и санитарните материали – марли, бинтове, памперси, които на други места се доставят от близките. Таксата е 50 лева на ден за първите 15 дни. Ако има следващи 15 дни, се плаща по 45 лв., а след това по 40 лева. Ако се предплати, но болният не преживее времето, за което е внесена таксата, след смъртта му тя се връща на близките.
„Крайно належащо е да се въведе клинична пътека за хосписни грижи, за да може всяка болница да разкрие такива звена, и дори частните хосписи да могат да сключват договори със здравната каса за прием на болни”, смята началникът на Военномедицинска академия ген. проф. Стоян Тонев. До преди година във ВМА бе единственият безплатен държавен хоспис. „Наложи се да го закрия, защото сме на загуба, никой не плаща за тези грижи, а те са най-скъпи. Останаха само няколко легла за контингента”, обяснява ген. Тонев.
Във всяка болница занапред ще има малък хоспис с поне пет легла за неизлечимо болни.
На първо време те ще бъдат за хора с онкозаболявания, а след това и за други диагнози. Тази възможност обсъжда в момента работна група в Министерството на здравеопазването.
С идеята за хосписите за палиативни грижи се е ангажирал лично министър д-р Стефан Константинов, обясни председателката на Българската асоциация на пациентите с онкологични заболявания Евгения Адърска. Болниците сега изписват такива пациенти, щом започне безвъзвратното влошаване на състоянието им, защото нямат пари. Хората умират мъчително по домовете си пред ужасения поглед на близките, които нямат нито кислородни апарати, нито системи, нито пък могат по някакъв начин да облекчат болката им, добави тя.
Обмисля се и възможността да се разреши не само на болниците, но и на хосписите извън лечебните заведения да сключват договори за палиативно лечение с НЗОК, съобщиха още от МЗ. Близо 2000 души с карциноми и тежки метастази издъхват всяка година в адски мъки по домовете си. В момента никой не иска да ги приема за лечение, тъй като престоят им в клиниките е по-скъп, отколкото касата плаща, обясниха експертите.