Здравно неосигурените у нас станаха 2 034 000 души при население от 7 282 000 българи. Докато в Германия, където живеят 81,2 млн. души, за здраве не плащат едва 50 000.
Тревожната статистика за страната ни е към 31 ноември м.г. и е на Националната агенция за приходите. Тя е изнесена от министъра на финансите Петър Чобанов.
Към 31 май 2010 г. неизрядните платци са били 1 893 595 души. В средата на 2011-а те са вече 1 931 662 и броят им продължава да се увеличава и до днес, пише "Труд".
Чобанов разяснява, че според ГРАО 1,190 млн. българи са трайно пребиваващи в чужбина и затова не внасят данък здраве у нас. Други 130 000 пък не познават здравното законодателство и какво трябва да плащат. За целта НАП провежда информационна кампания, за да им обясни колко важно е да имат пациентски права.
В трета категория са 460 хил. българи, които са крайно бедни и трайно безработни и не могат да вадят от джоба си за осигуровки. А четвърти - 254 000 души, плащат вноски само ако ги застигне тежък и скъпоструващ здравословен проблем. След оказаното лечение те пак "излизат" от системата и престават да дават пари за здраве.
Подобна картина увеличи и неосигурените пациенти в болниците. През есента на м.г. от "Пирогов" съобщиха, че ръстът на болните им без платен данък здраве е от близо 50%. През 2011 г. приетите без осигуровки са били 285 души, те са донесли загуба от 260 000 лв.
През 2012-а са станали 426, за чието лечение са дадени 411 хил. лв., а за първите шест месеца на миналата година са били 303-ма, или ръстът е от 42%, за които са били похарчени 267 000 лв. (т.е. колкото за цялата 2011-а). Заради неосигурените борчовете на болниците скачат.