Забраняват със закон на лекарите да обиждат пациентите

Пациентът ще може да откаже медицинска помощ, но тя ще се прилага въпреки това, ако състоянието му е животозастрашаващо. Решението за това ще взема директорът на лечебното заведение. Това е записано в новия законопроект за правата и задълженията на пациентите, обясни пред “24 часа” д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия.

Проектът е трети поред, след като предишните два бяха отхвърлени от депутатите. Изричната забрана за евтаназия беше записана във втория, но този текст е отпаднал от последния вариант, въпреки че през последните 2 г. имаше опити тя да бъде разрешена - пряко или завоалирано.

Новият законопроект, който трябва да бъде приет до юни, описва всяка допирна точка на пациента със здравната система - от записването при джипи до подписването на информирано съгласие в болница. Освен права в него ще бъдат разписани и задълженията на болните като това, да изпълняват стриктно предписаното им лечение, поясни д-р Дариткова. Предстои да се обсъдят точно какви ще са задълженията на диспансеризираните и санкциите за неявяване на профилактичен преглед при тях и всички останали.

В ГЕРБ държат текстовете да са ориентирани към практиката. Например често има спор дали човек може да получи първичен преглед веднага след записване при нов личен лекар.

Това право ще залегне в новия закон, каза д-р Дариткова. С проекта за първи път се изисква от лекарите да зачитат живота, здравето и достойнството на пациента. Това означава, че нямат право да му крещят и да се отнасят с него грубо. Би следвало всеки лекар да създаде организация на работата си с предварително записани часове за преглед, а когато пациентът дойде, не бива да чака прекалено много. На болните ще се гарантира достъп до пълна медицинска документация, лекарите няма да отказват копия от изследвания, както става сега. Пациентите нямат право да влизат с оръжие при доктора, а също и да го обиждат.

Грубото отношение е един от най-честите поводи за оплаквания на горещата линия на здравното министерство. Това обаче няма как да се уреди само със закона, проблем е на системата, смята д-р Дариткова. По апаратура и специалисти сме сравними с други европейски страни, но за отношението към пациента има какво да се желае, добави тя.

В законопроекта е разписано и правото на второ мнение при поставяне на диагнозата.

Засега обаче не е ясно как ще се плаща за него. Ако този въпрос не се реши, правото ще остане на хартия, както и това за палиативните грижи, смятат от пациентските организации.

Законът предвижда документите за информирано съгласие да бъдат написани на разбираем език, сега били непонятни за голяма част от хората. Освен това в писмен вид ще бъде и изборът на медицинско изделие - пирони, имплант, изкуствени стави или някакъв друг консуматив. За това са настоявали пациентски организации след поредица от сигнали за установени разминавания между платени и реално поставени на болния изделия. В много случаи изобщо не се знаело какво е сложил лекарят.

“Всички натрупани нови отношения в системата би следвало да намерят израз в закона. Няма как законът да даде предписания за всеки конкретен случай, той дава общата рамка. Смятам, че оттук нататък тези текстове ще търпят развитие. Законите в областта на здравеопазването са едни от най-често променяните”, коментира д-р Дариткова. България има също и задължението да синхронизира законодателството си с новите директиви на ЕС. Една от тях е за трансграничното лечение. От 2013 г. всеки гражданин на Евросъюза има право да избира свободно лечебно заведение във всяка от държавите членки. За целта той ще получи сумата, която здравната каса плаща в родната му страна. България ще регламентира това право на пациентите в закон до октомври 2013 г. Нямало време то да влезе в сегашния законопроект.

Фонд за обезщетение на пострадали от лекарски грешки не е залегнал в работните текстове. Това е една от основните критики на пациентските организации. Предложението им е за нещо като арбитраж, който да разрешава извънсъдебни спорове между пациенти и лекари и да отпуска обезщетения.

Те ще се полагат не само при грешки или лекарска немарливост, но дори и тогава, когато се е стигнало до увреда, въпреки че пациентът е лекуван по правилата. Досега не сме намерили източника на финансиране на този фонд, това е пречката пред създаването му, макар че се осъзнава необходимостта от него, коментира д-р Дариткова. Ако не се постигне яснота, вероятно на този етап идеята за фонд за обезщетения ще отпадне.

Друг сериозен проблем е медицинската експертиза заради масовите самоотводи на лекари като вещи лица. “Ще обсъдим дали мястото на такава структура е именно в този закон. Много е важно как ще се дефинира тя, по принцип е трудно да се задължи някой да прави експертиза. По-скоро трябва да се търси вариант за вменяване на отговорност при немотивиран самоотвод, но това може да стане и в друг закон”, пояснява д-р Дариткова.