В началото на месеца здравната комисия задължи министъра на здравеопазването проф. Христо Хинков всяка седмица да предоставя в парламента пълна информация относно липсващите лекарства в България.
"Три медикамента липсват на пазара. Това са два препарата инсулини и един мултиензимен препарат за лечение на определени гастроентерологични заболявания. Осем препарата са поставени в забранителен списък. Медикаментите в забранителния списък няма да получат разрешение за износ. Т.нар. паралелни експортьори трябва официално да могат да изнасят. Това е ефективен метод за спиране. Този списък се задейства през система и въпросът е колко бързо реагира тя и колко надеждно се отчитат данните", каза депутатът от "Продължаваме промяната - Демократична България" и зам.-председател на Комисията по здравеопазване д-р Александър Симидчиев в студиото на "България сутрин".
Вносът на липсващите препарати е гарантиран от т.нар. собственици на решението за употреба, отбеляза гостът.
"Те са внесли количествата в България, правят го систематично на база нуждите на пазара ни. Проблемът е, когато някой реши, че може да се възползва от това, че България има по-ниски регистрирани цени в държавата, да вземе количества, предназначени за нашия пазар и да ги изнесе за печалба", коментира зам.-председателят на Комисията по здравеопазване.
Пред Bulgaria ON AIR д-р Симидчиев уточни, че не е проблем реекспортът, но той не може да бъде от запасите, които осигуряват нуждите на населението. "Ако имаме дефицит в системата, не можем да изнасяме. Сега системите се осъвременяват", добави гостът.
Той припомни разколебаването в системата през последните две години и даде пример с медикаментите за диабет, които водеха до намаляване на теглото.
"Много хора, които нямат диабет, започнаха да си пазаруват такива медикаменти. Това драматично увеличи търсенето. Производителят трябва да ги произведе. Ако имаме адекватно планиране и надеждна информация за потреблението, няма да имаме проблеми. На места се получава пропукване в електронните системи. Точно това е ангажиментът на зам.-министър Илко Гетов, пропукванията да бъдат запушени", обясни депутатът от "Продължаваме промяната - Демократична България".
Електронната рецепта е добър инструмент, основно за провеждане на т.нар. лекарствена политика, увери д-р Симидчиев. "Лесно може да бъде проследено кой и защо предписва даден антибиотик. Неправилно изписване на антибиотици води до антибиотична резистентност, която в бъдеще вреди на цялото ни общество. Трябва да имаме контрол", посочи д-р Симидчиев и допълни, че замяната на антибиотик не може да стане на ниво аптека.
Зам.-председателят на Комисията по здравеопазване обясни какво трябва да се допише в Закона за лекарствените продукти, за да спре паралелният износ на медикаменти:
"Трябва да се променят едни индекси в СЕСПА, които определят наличностите. Второто е по-широкото интегриране на електронната отчетност. Систематично прилагаме лечебни мерки. Когато видим, че някоя не работи ефективно, допълваме с други мерки. Трябва да гарантираме пациентът да има достъп до съответните медикаменти".
Гостът засегна и дискутираната тема за т.нар. списък с лекарства, които рефлектират върху организма ни и могат да дадат положителен тест за наркотици. "Дори да има такъв списък, ако се позитивира дали сте с този медикамент, няма особено значение. След това трябва да се докаже. Трябва бързо да се случва лабораторното тестуване. Съществуването на подобен списък няма смисъл", заяви още д-р Симидчиев.
Той обяви, че липсващите детски ваксини вече са налични. А във връзка с новия политически сезон д-р Симидчиев подчерта, че ще се обърне внимание на създаването на фонд обществено здраве.