Потреблението на антибиотици и антимикробната устойчивост при хората и животните са свързани, установиха учени, цитирани от Пи Ай Мидиа/ДПА.
От получените данни от изследването става ясно, че използването на тези препарати при едър рогат добитък, свине и пилета има връзка с резистентността към лекарствата при хората, а човешката употреба на антибиотици е свързана с антимикробна устойчивост при животните.
Експерти от цял свят са решени да забавят разпространението на този вид резистентност, която отчасти се дължи и на ненужното използване на антибиотици.
Антимикробната устойчивост възниква, когато бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите мутират и вече не реагират на лекарствата, предписвани срещу тях. Това затруднява лечението на заболяванията и увеличава риска от разпространението им, което пък води до по-сериозни страдания или до смърт.
Според изследователите проучването подчертава спешната необходимост от план за справяне с разпространението на антимикробната устойчивост, като се фокусира върху социалното развитие, намаляване на бедността и въвеждането на по-строги правила за употребата на антибиотици.
За Касим Алел от Лондонския институт по хигиена и тропическа медицина, който е водещ автор на изследването, тази резистентност е сложен за разрешаване проблем заради различните приоритети на многото заинтересовани страни.
Той е на мнение, че "интердисциплинарен подход за наблюдение и контрол на антимикробната устойчивост при различните видове и да не е ориентиран само към човека, трябва да бъде предприет от тези, които взимат решенията и от властите по света в името на по-доброто здраве на планетата“.
Този вид резистентност е голяма заплаха за здравето на световното население. Според данните устойчиви бактерии са причинили 1,27 милиона смъртни случая през 2019 г.
Неправилната употреба на антибиотици (това включва също антивирусни и противогъбични препарати) е ключов фактор в разпространението на антимикробната резистентност. Влияние оказват нарастващото търсене на храни и продукти на животинска основа, а също сложните и взаимосвързани социално-икономически и екологични фактори.
В новото проучване международен екип от изследователи, включително и експерти от Лондонския институт по хигиена и тропическа медицина, анализират връзката между употребата на антибиотици и нивата на антимикробна устойчивост при хора и животни, които се отглеждат за храна, в периода около 2018 г. Под внимание се взимат социално-икономическите, здравните и екологичните рискови фактори.
Констатациите показват, че повишената употреба на антибиотици при животните води до по-висок процент резистентност при добитък, отглеждан за производството на храна. Както и че по-голямото използване на тези препарати от хората увеличават риска от този вид устойчивост при тях.
Изследователите установяват също, че повишената употреба на антибиотици при животните води до по-висок риск от антимикробна устойчивост при човешките заболявания - определени като критично важен приоритет от Световната здравна организация. По-голямото потребление на този вид препарати при хората на свой ред увеличава възможността от тази резистентност при животните.
Въпреки неголямото използване на антибиотици в страните с ниски и средни доходите, особено в Азия (като Бангладеш, Китай и Индия), нивата на антимикробна устойчивост при животните, отглеждани за храна, са най-високи. Този факт дава основание да се предположи, че е възможно консумацията на тези лекарства да е вторичен рисков фактор за разпространението на резистентността в определени части на света, казват учените.
Социоикономически фактори като икономическото неравенство или смъртността, причинена от неправилна хигиенна практика или сърдечни проблеми, също повишават нивата на антимикробна устойчивост при хората.
„Тази зависимост между употребата на антибиотици и резистентността при хората и добитъка, установена от нашето проучване, предоставя нови възможности за намаляването на тази устойчивост“, казва Лайт Якоб от Лондонския институт по хигиена и тропическа медицина, който е сред авторите на проучването. Според него са необходими по-строги национални политики и разпоредби за употребата и предписването на антибиотици при животните и при хората.
Данните от проучването са публикувани в изданието "Лансет планетари хелт", допълва БТА.