България е страната с най-дълъг срок за въвеждане на иновативни терапии в ЕС. Средно забавянето на достъпа на българите до иновативни медикаменти е 956 дни или близо три години, колкото е и в Румъния.
За по-голямата част от останалите страни-членки срокът е под две години, а в държави като Дания, Швейцария и Австрия - около 100 дни или девет пъти по-бързо, отколкото у нас. Статистиката представиха от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) по време на работна среща между фармацевтичната индустрия и държавата, организирана от асоциацията.
Въпреки това сравнителни бързо новите лекарства достигат до българските пациенти. От общо около 70 регистрирани иновативни терапии на европейско ниво в момента, в България вече се реимбурсират около 30 от тях, т.е. над 40%. За сравнение в Румъния са допуснати едва 8%, но в Норвегия и Австрия - около 90%. България продължава да е на едно от последните места в Европа и по публични разходи отделяни за лекарства на човек.
За болнично лечение на един пациент през 2011 г. са били предвидени около 60 евро, докато в Швейцария тази сума е около 480 евро, в Германия – около 360 евро, в Гърция – около 355 евро. Близо 17% от разходите на НЗОК и домакинствата за лекарства се дължат на начисляването на ДДС, отбелязват от ARPharM, които отдавна настояват за намаляване на данъка върху лекарствата. В същото време в Румъния и Естония тежестта на ДДС в разходите за лекарства е 8.26%, в Полша – 7.41%, в Литва и Унгария – едва 4.76%.
Разходите за здравеопазване, в това число и за лекарства, нарастват най-бързо в "догонващите" държави, сред които е и България. За периода 2004 - 2010 г. с най-голям ръст на бюджетите за здраве са Словакия (98%), Полша (72%), Естония (70%) и България (69%). В държави с високо финансирани здравни системи нивото на разходите е с по-малък процент – Холандия (15%), Унгария (20%), Великобритания (24%). Страни като Швеция, Белгия и Дания пък са успели за последните 10 години да увеличат обема на достъпните медикаменти без почти никакви увеличения в разходите, благодарение на договори и регламентиране на отношенията с фармацевтичната индустрия.