Интересът за специализация в областта на педиатрията нараства за първи път от години. Това каза акад. Лъчезар Трайков, ректор на Медицинския университет – София в периода 2020 – 2024 г., по време на петото издание на „Здравен барометър“, на което се обсъди дефицитът на кадри в здравната система. Данните са от Медицинския факултет на Медицинския университет – София, като тази статистика се събира в последните 10 години, допълни той.
Преди четири години желаещите да специализират „Педиатрия“ са били 3 %, а сега са 12,3 %, посочи той. По думите му държавата се е мобилизирала да създава педиатри вероятно заради предстоящата детска болница в София. Възходяща тенденция на желаещите да специализират в областта на инфекциозните болести е имало през ковид пандемията, но след това намалява, отбеляза акад. Трайков. На второ място след педиатрията се нарежда желанието на студентите да специализират в областта на кардиологията – 9,1 %, посочи още той. Желаещите да специализират „Спешна медицина“ са 0,7 %, „Пулмология“ – 0,7 %, „Патология“ – 1 %, „Клинична имунология“ – 1 %, „Психиатрия“ – 1,3 %, „Неврология“ – 1,7 %, „Обща медицина“ – 1,7 % и др.
За втора поредна година 13% от дипломиращите се млади лекари не са решили какво искат да специализират, каза още акад. Трайков и обърна внимание, че тези хора е добре да бъдат насочени към медицински специалности, от които в държавата има недостиг.
На въпрос къде биха могли да се реализират по-добре, през 2020 г. 54 % са посочили чужбина, докато през 2023 г. това мнение поддържат 37 % от студентите. Желанието на младите лекари да работят в чужбина през 2022 г. е обусловено от по-доброто материално заплащане за 20, 3% от младите лекари. Окоо 17,1 % от дипломираните медици биха работили в чужбина, тъй като държавата ни не подпомага достатъчно здравната система, а 16 % - заради по-добрата организация на здравната система, и също толкова младите лекари посочват по-доброто осигуряване с медицинска апаратура, каза акад. Трайков.
В обобщени данни на въпрос какви са причините, ако предпочитат да се реализират в България, на първо място младите лекари посочват чувство за дълг към родината и национално самосъзнание, на второ място – семейство и приятели, на трето – морално задължени и на последно – развитие на здравеопазването в България. Запитани кое е най-важното условие за успешна реализация в професията на първо място дипломираните медици са поставили постоянството, а след това мотивация и труд, качествено обучение, спокойствие и търпение, каза още акад. Трайков.
България е на първо място в Европейския съюз (ЕС) по показателя „смъртност“ и на последно място по предотвратима смърт, каза онкохематологът проф. Георги Михайлов. По думите му един от основните проблеми, на които трябва да се обърне сериозно внимание, е финансирането на здравната система. По думите му, докато финансирането зависи от оборота на лечебните заведения, няма да има лекари, работещи в малките населени места и в труднодостъпните населени места.
Проф. Михайлов посочи, че 80 % от болниците се намират в пет града в Българи и затова младите лекари работят в големите градове. По темата за специализациите на младите лекари проф. Михайлов даде пример с други европейски държави, в които тя е централизирана и изчислена спрямо нуждите на страна за четиригодишен период – докато продължава специализацията. Кандидатите там могат да се явяват на изпит до три пъти, добави той. Продължаващото обучение в България не е с качеството и изискванията, които има в Европа, добави проф. Михайлов.
Липса на синхрон в два закона създава пречки за специализацията на лекарите, отбеляза и доц. Георги Тодоров, член на Управителния съвет на Българския лекарски съюз. По думите му младите напускат страната ни заради трудности в периода на специализирането си, тъй като се налага родителите им да продължават да ги издържат, докато специализират. По думите му Министерството на здравеопазването би трябвало да заплаща за труда на специализантите.
България се държи като държава, в която има хиперзадоволяване със специалисти, каза д-р Валери Веселинов, заместник-председател на съсловната лекарска организация. По думите му са необходими нормативни промени, които да са съгласувани и одобрени от експерти, които след това ще я изпълняват.
Липсата на кадри не е диагноза, а симптом, каза д-р Стефан Константинов, министър на здравеопазването в периода 2010 - 2012 г. По думите му не е вярно твърдението, че лекарите не достигат, но е вярно, че има сериозни диспропорции по области и по специалности, както и че работещите лекари застаряват. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не може „да си върже бюджета“ заради големия брой болници, допълни той. Големият проблем на България е липсата на професионалисти по здравни грижи, който е в резултат на здравната политика. Цялата ни здравна политика е оставена да се оправя сама в псевдопазарна икономика, каза още той.
Проблемите са много, но не за всичко Касата е панацея, каза управителят на НЗОК Станимир Михайлов. Когато стане въпрос за решаването на проблем, всички казват, че здравната каса трябва да плати, но ние имаме строги финансови рамки, които трябва да спазваме, добави той. По думите му проблемът е в това, че трябва да се дефинират ясни политики, но и решителност, която да ги усвоява, а такава за момента трудно се вижда.
Упорито настояваме за осветляване на данните в здравната система, каза в заключение проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и основател на инициативата „Здравен барометър“. Когато се промени политическата конфигурация, нямаме културата да продължим дадена политика и заради това има накъсване на процесите в публичните системи, каза още проф. Вълчев и отбеляза, че като че ли в здравеопазването накъсването на процесите е повече отколкото в другите системи.