Продължителността на хоспитализациите в българските болници е двойно по-кратък от тези в останалите страни на Европейския съюз. В същото време разходите за лекарства са твърде високи. Това показва проучване на евроексперти, резултатите от които бяха съобщени от Ане Шпрангер – Факултета по мениджмънт на здравеопазването в Техническия университет в Берлин по време на представяне на доклада за състоянието на здравеопазването в ЕС през 2019 год. в частта за България.
Те представляват 43% от публичните средства и следва да се намалят, допълни тя.
Шпрангер подчерта, че трябва да има повече средства за постболнично лечение на пациентите. Тя припомни, че доплащането от българите за лечение е най-високо в ЕС – 48 на сто, но същевременно продължителността на живота е най-ниската в ЕС.
Разходите за здравеопазване в България на глава от населението е 1300 евро годишко, което също е сред най-ниските в страните от Европейския съюз. Продължителността на живот също е най-ниска сред европейските държави, като до преди две години показателите ни са били еднакви с румънските. Румъния обаче, макар и с малко, вече ни изпреварва по този показател. В общността смъртността от сърдечно-съдови заболявания и от исхемична болест на сърцето остава висока. Докато обаче в другите страни тя започва леко да намалява, у нас остава на същото ниво, както в предходните години.
В доклада изрично се подчертава, че в България все по-малко хора се ваксинират, особено срещу морбили, въпреки националната имунизационен календар, който е задължителен. Посочва се още, че близо 10% от население не е здравноосигурено, като една четвърт от тези хора не си плащат осигуровките, защото не вярват на здравноосигурителната система в България. Близо 10-14 на сто от населението ни няма добър достъп до медицинска грижа.
Друга група, основно от ромски произход, дори няма документи за самоличност.
Евроекспертите посочват, че в страната има голяма гъстота на лекари, особено в сравнение с Германия, но те не са разпределени равномерно. От тях само 15% са общопрактикуващи лекари, а броят на медицинските сестри е много малък.
„Отчита се увеличаване на разходите за промоция на здравето, но ефектът не е очакваният“ заяви Ане Шпрангер. Според нея трябва да се обърне внимание на предотвратимата смъртност и на подобряване на амбулаторната грижа.