Лекарската професия най-привлекателната у нас. Тя заема първо място с рейтинг от 55,46 от общо шестнадесет проучени професии от секторите „Машиностроене и металообработване“, „Електротехника и електроника“, „Транспорт и спедиция“ и „Медицина и услуги за красота и здраве“. Това обаче не решава проблемът с дефицита на лекари поради нарастващото изтичане на квалифицирани кадри извън страната. Измерването на привлекателността им е част от изпълнението на проект BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори”.
Това обяви на специална заключителна пресконференция по проекта днес председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев.
А най-малко привлекателната професия в посочените браншове е тази на локомотивния машинист. В машиностроителния сектор най-привлекателна се оказва професията „Машинен инженер“ с 54,64 рейтинг. След нея се нареждат професиите на „Настройчик на машини с ЦПУ“, „Заварчик“ и съответно с най-нисък рейтинг е професията „Стругар“ със среден рейтинг от 35,44.
При сектор „Електроника и електротехника“ с най-висока оценка от 47,80 е професия „Електроинженер“. На второ място е „Електротехник“ с 38,36 рейтинг. Трети и четвърти са професиите „Техник на електронна техника“ и „Машинен оператор“. „Локомотивен машинист“ е най-малко харесваната професия от „Транспорт и логистика“ с рейтинг от 26,02. Оценките на „Самолетен пилот“ и „Шофьор на тежкотоварен автомобил“ съответна са 54,64 и 46,54. Другите професии от „Медицина и услуги за красота и здраве“ са „Акушерка“ и „Медицинска сестра“ със средни рейтинги, а с най-нисък рейтинг н бранша е професията на лаборанта с рейтинг от 33,14.
„Целта на проекта беше да създаде пилотен модел за решаване на един от основните проблеми на пазара на труда през последните 15 години - липсата на квалифицирана работна ръка за ключови за българската икономика сфери. Преодоляването на дисбаланса между търсенето и предлагането на човешки ресурси със съответната квалификация е една от най-големите и най-трудоемките цели на АИКБ. Считам, че предложенията към Министерство на труда и социалната политика и Министерство на образованието, които отправихме в следствие на резултатите от дейностите по проекта са реализируеми и ще бъдат взети под внимание“, обяви председателят на АИКБ Васил Велев.
В световната практика до сега не е създавана подобна система за отчитане на привлекателността на професиите, нито толкова богат инструментариум за повишаване на привлекателността им, който включва стратегия и план с конкретни мерки, модели за повишаване на привлекателността за всяка от 16-те професии, модул за насърчаване на работната сила и нейната мобилност, както и модел за обективна оценка на производителността на труда. Разработени са още нов модел за договаряне на минимална работна заплата и въвеждане на практиките на колективно договаряне на производителността на труда.
Направени са и предложения за въвеждане на менторството и застъпничеството в българското законодателство след пилотното тестване на разработените по проекта процедури в над 85 предприятия от посочените четири бранша. Обучени са общо 40 кариерни консултанта и трудови посредника от Агенция по заетостта за прилагане на разработените инструменти по отношение на търсещите работа лица. В рамките на проекта е изградена и Информационна система „Рейтинг на професиите“, чрез която всяка година ще се обявяват кампании за определяне на рейтинга на професиите с ниско предлагане на пазара на труда. Всички разработени системи и инструменти ще бъдат предоставени на МТСП и Агенция по заетостта за безвъзмездно ползване и доразвиване.
Проектът BG05M9OP001-1.011 – 0002 „Постигане на устойчива и качествена заетост посредством подобряване привлекателността на професии със слабо предлагане на пазара на труда в ключови за развитието на българската икономика сектори” стартира на 02.01.2017 г., като в рамките на 24-те месеца от неговата реализация са участвали над 80 експерта в реализирането му. Като асоциирани партньори в проекта се включиха и експерти от Министерство на труда и социалната политика, Агенция по заетостта и Национална агенция за професионално образование и обучение.