Годишно в страната ни 55 000 души получават инсулт. Последните данни показват, че България се нарежда на второ място в ЕС по смъртност от това заболяване. У нас пациентите с инсулт имат значително по-лоши шансове за оцеляване в сравнение с другите Европейски държави.
Инсултите се лекуват най-често чрез стандартен метод на лечение, а отскоро в страната ни се прилага и по-съвременно лечение, наречено тромболиза, а механичната тромболиза се прилага в едва четири болници и то от началото на 2017 г., когато Министерство на здравеопазването стартира Програма за лечение на мозъчно-съдови заболявания.
Чрез тази програма се финансират т.нар. Stroke units – специализирани центрове за лечение на инсулти. В Германия първият такъв център е открит през 1994 г. В България чак 23 години по-късно успешно работи центърът в УМБАЛ „Света Анна“, който приема най-тежките случаи на инсулт. За работата на центъра говори Д-р Нурфет Алиоски.
~ Д-р Нурфет Алиоски е роден в Македония. Завършва Медицинския университет в София през 1999 г. Първата му специализация е в Клиниката по чернодробна хирургия в Александровска болница при Проф. Гайдарски и Проф. Димитрова. Взема специалност по хирургия през 2005 г., но постепенно се насочва към неврохирургията. Работи в неврохирургията на болница Токуда, специализира в Пирогов, а от 3 години оперира в Клиниката по неврохирургия в УМБАЛ „Света Анна“. ~
Д-р Алиоски, от година и половина при вас, в Клиниката по неврохирургия в УМБАЛ „Света Анна“, прилагате най-новия метод за лечение на инсулт. Разкажете ни повече за него и каква е разликата със стандартното лечение, прилагано в останалите болници в страната?
От началото на 2017 г., със старта на програмата на Министерство на здравеопазването, през клиниката ни са преминали около 50 пациента, които са били лекувани чрез ендоваскуларен метод (вътресъдов). Методът се състои в механична тромбектомия, т.е. физическо премахване на съсирека, запушил кръвоносния съд. Преди въвеждането на този метод, у нас се прилагаше най-вече консервативно лечение, а при малка част от пациентите с инсулт бе провеждана интравенозна фибринолиза, която се прилага до четвъртия час от началото на симптомите и обикновено е ефективна при запушване на малки кръвоносни съдове. Новият метод, по който работим, наречен механичната тромбектомия, се прилага до шестия час и е подходящ за лечение при запушване на големи кръвоносни съдове, т.е. при пациенти с песимистичен изход от заболяването.
Винаги казваме, че сме последни, сравнявайки се с другите страни в Европа. Така ли е при лечението на тежък инсулт?
Страната ни е последната в ЕС, която не провеждаше лечение на инсултно болни чрез механична тромбектомия. В този аспект наистина сме последните, които въведоха този начин на лечение, но не бих казал че резултатите ни отстъпват на данните, изнесени от големи клинични проучвания, както и на данните на другите центрове в Европа.
На какво се дължат добрите ви резултати? Знаем, че това лечение се осигурява по специална програма на МЗ.
Добрите резултатите са постигнати благодарение на постоянството и екипната работа с колеги от спешна помощ, спешно отделение, невролози, анестезиолози, физиотерапевти. Както разбирате, лечението на инсулта е свързано с ангажирането на голям броя специалисти. За целта ние работим по изготвен алгоритъм за поведение при лечение на исхемичен инсулт, съобразен с препоръките на Европейската организация за лечение на инсулт. Лечението на исхемичния инсулт е скъпоструващо и без адекватната подкрепа на МЗ не би било осъществимо.
Споделете за интересен случай от Вашата практика при който сте помогнали на пациент, който по всички показатели е бил в критично състояние?
Интересните случаи са много, но като че ли най-силно ме впечатли мой пациент на 45 години с двустранно запушване на сънните артерии. Пациентът бе докаран в коматозно състояние, а след механичната тромбектомия се възстанови почти напълно. В момента има леки говорни нарушения, но вече се върна при семейството си и живее пълноценно.
Разкажете за по-младите си пациенти с аневризми и артерио-венозни малформации. Какви са резултатите при лечението на тези пациенти? Има ли нови методи в тази област?
Пациентите с аневризми и артерио-венозни малформации са доста по-млади от контингента с исхемичен инсулт. Обикновено става въпрос за пациенти с опасност за живота, при които са необходимо бързи действия с цел предотвратяване от нов инцидент. От началото на 2017 г. до момента смъртността е 9,3%, като всички тези починали пациенти са били приети в крайно тежко състояние. 40% от пациентите, приети в тежко състояние, са били изписани в добро или задоволително състояние. Успеваемостта на метода е 90,7%. Мога да кажа, че ендоваскуларните или минимално инвазивните техники се развиват изключително бързо по простата причина, че пациентите, лекувани с този метод, след кратко възстановяване, успяват бързо да се върнат към нормалния си начин на живот и ежедневие. Разбира се, следенето и овладяването на тези съвременни методи изискват непрестанни обучения и следене на новостите в областта.
Каква е разликата между стандартно лечение на инсулт, тромболиза и механична тромбектомия?
Специфичното лечение на исхемични инсулти е свързано с опит да се премахне тромба (съсирека) от запушената артерия. Това става с венозна инжекция (тромболиза), но след 4-я час това лечение вече става опасно и е забранено. При наличие на специалисти и бърза организация, до 6-я час би могло да се направи механична тромбектомия. При нея с помощта на дълъг катетър, влизайки през артериите на краката, се достига до мозъка и на място съсирека се стопява или изважда. При болните, които постъпват в болница след времевия интервал от 4-6 часа, се прилага т.нар. стандартно или неспецифично лечение. То се състои в стабилизиране на жизнените показатели, поддържане на дихателната и сърдечната функция и започване на рехабилитация на поразените функции на мозъка.