От септември т.г. пилотно в няколко големи болници у нас пациентите ще се приемат за лечение, след като поставят личната си карта в специални четци.
При изписването си те пак ще извършват същото действие, а здравната каса ще покрива разходите за терапията им само през "маркирания период". Това ще е първата стъпка към ефективен контрол върху дейностите, които отчитат болниците, заяви д-р Румяна Тодорова, управител на НЗОК, пише в. Труд. Очаква се до края на годината личната ни карта да стане "ключ" за всички болници. За целта НЗОК ще отдели 1 млн. лв. Те ще се похарчат за актуализиране на някои софтуерни програми и за стабилизирането на хардуеърни. Надзорният съвет вече възложи на управителя да обяви необходимата обществена поръчка и победителят да се заеме с осигуряването на новия "ключ" към системата. Без лична карта вече ще е невъзможно да постъпиш в болница, ако не си с опасност за живота.
"Личната карта не може да свърши 100% работа, т. е. да осигури пълна яснота какво се случва в дадения момент с пациента. Но ще реализира възпиращ ефект по отношение на източването на НЗОК", смята д-р Тодорова.
Друг проблем е, че хронично болни не престават да пълнят отделенията за активно лечение (т.е. за пациенти с остри състояния). В останалите страни от ЕК те се поемат от структури за продължително лечение, а терапията в специализираните отделения не е толкова скъпа. "Отделенията за продължително лечение могат да се обособят във всяка една болница и в част от общинските", коментира д-р Тодорова. Тъй като 2/3 от продължителното лечение е социална дейност, за нея спокойно можело да се сключи договор с личния лекар. "Познавайки пациента, той спокойно може един път дневно да посещава болния в звеното за продължително лечение. Така хем пациентът ще получава нужните грижи, хем семейният доктор ще си поддържа квалификацията", аргументира се управителят на здравната каса. Подобна промяна би довела до сериозни икономии.
Германия е водещ пример за продължителното лечение. Там пациентът си стои у дома, но го посещава медсестра. Ако тя прецени, че не е в състояние да се справи с възникнал проблем, вика джипито. И тогава здравният фонд плаща само на сестрата, а болният получава нужната помощ. "Едва ли, ако се създаде такава възможност, нашите сестри биха имали нещо против да работят по 4 чса, след като си тръгнат от болниците", коментира още д-р Тодорова. Според нея трябва да започнат да се водят разговори със социалното министерство.