Мозъчната смърт у нас не се познава и продължаваме да лекуваме починал човек. Това твърдение изказа пред БНР д-р Мариана Симеонова, директор на Изпълнителната агенция по трансплантация.
Не са длъжни хората, които нямат медицинско образование, да го знаят. В интензивните звена попадат хора със загуба на съзнание. Между загуба на съзнание, количествени и качествени промени в съзнанието, кома и мозъчна смърт има голяма разлика. От петима болни, които лежат в реанимация, ако един е с мозъчна смърт, а другите са в кома, това означава, че ако ние направим тестовете за мозъчна смърт, и за един се потвърди мозъчната смърт, ние можем да кажем за другите, че борбата продължава. Но ако има мозъчна смърт, каквото и да правим, всъщност ние лекуваме починал човек. В нашия закон е записано, че мозъчната смърт е смърт на индивида. После следват часове процедури, за да няма пропуск. При нас процедурите са до три пъти по-дълги от другите страни и поради това понякога губим донора, коментира д-р Симеонова и допълни:
При нас чакат около 1100 души за трансплантация. През 2013-а година имаше десет реализирани донорски ситуации. У нас процедурата е такава, че човек може да заяви само несъгласие за донорство. Единственият начин е близките да бъдат уведомени, за да може, когато настъпи такъв момент, близките да вземат решението.