Проблемите в здравната система в България се задълбочават, а промените от последните 4 г. и честите смени на министри не са довели до решаването им. Това са изводите на експертите от Световната банка в нов доклад за състоянието на здравеопазването. Той обхваща периода от 2009 до 2013 г.
Сред основните пречки за пациентите са неравномерният достъп до медицинска помощ на бедни и богати, на хората в селата и градовете, липсата на профилактика и високият процент на лични разходи за здраве. Експертите на банката посочват и пътя, по който трябва да поемем занапред, за да ги решим.
Преструктуриране на болниците, въвеждане на Диагностично свързани групи (ДСГ) като метод на финансирането им, както и избирателно сключване на договори с клиниките от здравната каса. Това са основните препоръки за подобряване на системата на експертите от Световната банка. Според тях само така страната ни ще обърне негативните тенденции, които властват в нея от години - висок брой легла на глава от населението в ЕС, постоянен ръст на хоспитализациите и разходите за тях.
Първата стъпка е окрупняване на болниците в районите, където гъстотата им е голяма. Идеята е държавните клиники да се слеят в мрежи, които се конкурират помежду си, смятат експертите. В тях трябва да влизат болници от различни нива - първо, второ и най-високото - трето. Тези обединения трябва да бъдат напълно отговорни за своите финансови резултати и да нямат право да трупат просрочени дългове, обясняват от Световната банка. Също така новата мрежа, в която ще влизат няколко болници, ще сключва само един договор с НЗОК. Това ще стимулира самите мениджъри да оптимизират болниците в обединението, като съкратят отделенията, които се дублират. Също така няма да има стимули за купуване на една и съща апаратура, ако няма нужда наистина от нея. В районите, където има пък малко болници, трябва да се използват структурните фондове на ЕС за осигуряване на медицинска помощ, смятат от банката.
Здравната каса да сключва договори за работа с болниците избирателно, а не с всички, както е сега, е другата препоръка на експертите. Селективното договаряне и съответно финансиране трябва да е обвързано с качеството на услугите на болниците, смятат още от банката. Например, критериите могат да са базирани на резултатите от медицинските одити и процеси на акредитация.
Сред другите препоръки на банката за промени в системата на финансиране на болниците е въвеждането на ДСГ. Те биха представлявали съществено подобрение на финансирането в сравнение с клиничните пътеки и внедряването им би трябвало да се ускори, казват от Световната банка. Освен това експертите им смятат, че е спорно дали могат да се махнат годишните лимити на парите, които касата отпуска на болниците. Лекарите са изключително негативно настроени срещу тези ограничения, но без тях съществува риск да се срути бюджетът за здравеопазване, смятат експертите. Ако се махнат финансовите лимити на болниците, трябва да се помисли с какъв контролен механизъм ще се заменят, смятат експертите.
Друга промяна, която трябва да се предприеме успоредно с консолидирането на болниците, е развитието на продължителни медицински грижи. Населението на България застарява бързо и нуждата от тези услуги ще се усеща все по-осезателно, категорични са експертите. В момента заради липсата на хосписи и домове за продължително лечение след инсулт, рак и др. хората отиват в болница за активно лечение. Това обаче е неправилно, а и клиниките не получават пари за гледането им. Затова трябва да се осигурят медицински сестри, мобилни групи, амбулаторни услуги, физиотерапия и дневни грижи за хората в нужда. От банката предлагат да се създадат екипи от лекари, медицински сестри, терапевти и социални работници, които да оценяват нуждите на пациентите от долекуване. Финансирането на тези услуги пък трябва да е отговорност на социалното и здравното министерство и на общините.