Болестта X не съществува, но един ден би могла да се появи. Идеята не е да се плашим, а да се подготвим за нея. Звучи мистериозно като заглавие на научнофантастичен филм, но сценарият изобщо не е измислен. Болестта Х беше сред обсъжданите теми в доста натоварената програма на годишната среща на Световния икономически форум, проведена в средата на януари 2024 г. в Давос, Швейцария.
Световната здравна организация (СЗО) предупреди държавните лидери за рисковете от бъдещи пандемии, каза в интервю за БТА проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при Българската академия на науките (БАН).
"Да не се изпада в паника и да не се дава поле за изява на конспиративни теории", препоръча вирусологът за болестта Х.
Терминът за болестта Х е въведен през 2018 г.
За болестта Х се говори не от вчера. Терминът е въведен през 2018 г. Малко преди това, в периода 2014-2016 г., Западна Африка е разтърсена от най-голямото огнище на хеморагичната треска ебола. Става ясно, че все още не разполагаме с готови за внедряване продукти, които да се появят на сцената достатъчно бързо, за да спасят повече от 11 000 загубени човешки животи. Хуманитарната криза, предизвикана от това смъртоносно заболяване, беше своеобразен сигнал за събуждане, каза проф. Александрова. Тя добави, че в отговор, СЗО създаде план за научноизследователска и развойна дейност, за да ускори разработването на набор от инструменти за "приоритетни заболявания".
Можем ли да се подготвим за болестта Х?
Една от първите стъпки е да попълним белите полета в познанията си за вирусите около нас. Някъде сред тях е хипотетичният причинител на болестта Х и е добре да го намерим, и опознаем преди той да е дошъл при нас. Това е амбициозната цел на проекта Global Virome, далновидно начинание, което се стреми да открие и проучи стотиците хиляди неизвестни вируси в света, каза проф. Александрова.
Според статия, публикувана в списанието Science на 29 юли 2022 г. от архитектите на проекта Virome, само за десет години бихме могли да идентифицираме 71 на сто от тези неизвестни вируси. Приблизителната цена за това е 1,2 милиарда щатски долара. Този проект пое щафетата от програмата Predict, която приключи в края на 2019 г. и извади на светло над 1000 вируса.
През 2022 г. Световната здравна организация (СЗО) събра 300 учени от различни страни със задачата да проучат 25 семейства вируси и бактериии, и да актуализират списъка на болестотворните агенти с потенциал да предизвикат епидемии и пандемии. Да определят липсващите парченца в познанията ни за тях и не просто да подредят пъзела, а да разработят подходи за диагностика и лечение, и ваксини, припомни вирусологът от БАН.
На 30 март 2022 г. СЗО започна десетгодишна геномна стратегия (2022-2032 г.) за наблюдение на патогени, които са в състояние да причинят големи огнища. Благодарение на натрупания опит по време на пандемията, предизвикана от SARS-CoV-2, днес поне две трети от страните (68%) могат да провеждат подобни генетични изследвания.
Държавите имат нужда от по-добри системи за ранно предупреждение за нови болести, а здравните системи трябва да бъдат подготвени за неочаквани скокове в търсенето на медицинска помощ. Достатъчно е да си припомним натоварването, на което бяха подложени при настъпващите вълни на КОВИД-19, каза още проф. Радостина Александрова.
Тя отбеляза, че според някои специалисти пандемията от КОВИД-19 може да бъде приета за първия пример за болестта Х. Във всички случаи наученото през последните няколко години ще улесни спирането на всяка бъдеща болест Х. "Борбата със SARS-CoV-2 беше бойното кръщение на нови платформи за ваксини, включително такива, които могат бързо да бъдат пренасочени срещу други болестотворни агенти, доведе и до невероятен напредък в диагностиката на инфекциите", коментира вирусологът.