Професор Тодор Кантарджиев е достатъчно добре познат на обществото ни покрай пандемията от коронавирус, за да бъде представян.
„Марица“ с интервю във връзка с две болести, за които много се шуми напоследък - маймунската шарка и острия хепатит при децата.
- Професор Кантарджиев, толкова ли е опасна маймунската шарка, та вече се създава едва ли не нова истерия в цял свят?
- Не бива са допускаме масова психоза заради това заболяване, а трезво да кажем истината. И да държим обществото в течение. Великобритания предупреди СЗО за поява на такъв случай, доказан от местните власти. Става въпрос за човек, идващ от Нигерия.
Бързото разпространение в други страни учуди здравните власти, като стряскащи бяха масовите случаи в Испания и Португалия - по около 20 заболели след масови събирания. После се разпространи в Канада, САЩ и Австралия. Затова СЗО пусна инструкция за ограничаване на заболяването. И най-важното - дефиниция на случаите.
- Каква е тя?
- Случаят се счита за „възможен“, ако при пациента се получи ход на клинична проява на заболяването, характерен за маймунска шарка. Той е следният: обикновено се появяват симптоми на системна вирусна инфекция - висока температура, отпадналост, болки по гърба, болка в мускулите и загуба на сили.
Един или два дни след това идва силно зачервеното гърло. На следващия ден се появява обривът по кожата. Най-важният от симптомите на маймунската шарка, който го различава от другите шарки, е появата на подути лимфни възли. Много важно - да знаят лекарите, при едрата шарка, която изчезна от човечеството, няма подути лимфни възли. Обривът започва с кожата на ръцете, после се засяга тялото. По-малко са пъпките по тялото, повече - по ръцете и краката. Включително длани и ходила.
- Това звучи ужасно!
- Важен е характерът на обрива. Първо е макулата - зачервяване на кожата от по няколко милиметра. До 24 часа тази макула се повдига и се образува папула, като големината вече е сантиметър. След това в рамките на 10-20 часа се получава мехур, пълен с бистра течност. В следващите 24 часа течността вътре става мътна, пълни се с гной. Следва пукане и след няколко дни се образува коричка. След седмица коричките падат и пациентът вече не предава заболяването. Това е характерна картина, която говори за възможна маймунска шарка.
„Вероятен“ случай е следващата категория, когато има този характерен ход, споменат горе, плюс доказан контакт с човек, имащ същото заболяване. Третото е „потвърден“ случай, когато плюс първите две има лабораторно доказване чрез PCR. На сайта на Националния център по заразни и паразитни болести вече са публикувани указания към лекарите какъв материал трябва да бъде изпращан.
10 години това ми беше работата - да осигуря възможност всички известни болести по света да бъдат познавани, включително и тази. Преди години осигурихме праймерите за PCR и протоколите на института „Роберт Кох“ относно маймунска шарка. Сега в Народното събрание се похвалиха горди, че при такова неизвестно заболяване ще направят за месец план.
- Тоест, всичко сме направили, няма да откриваме топлата вода?
- Точно така. Същото си спомням при куп болести, включително и коронавируса, когато всички се скриха за 2-3 седмици, а после десетки „знаещи“ наизлязоха и започнаха да обясняват.
- Колко е опасна тази шарка за фатален край?
- Болестта е проследявана, тъй като е открита в Африка още през 1959 г. и неправилно е наречена маймунска, защото вирусът е изолиран от маймуни. Всъщност, те много не боледуват. Естествен резервоар на въпросната шарка са дребни гризачи. Или ухапване от дребен гризач, или ядене на недобре опечен дребен гризач е довело до заразяването.
Описват се два подвида на маймунската шарка. Единият е централноафрикански, при който смъртността е до 10 процента. Това означава 4 пъти по-висока от смъртността на коронавируса в света, или 2,5 пъти повече от смъртността от COVID-19 у нас. Има и западноафрикански, където смъртността е под 1 процент. Господ беше милостив към човечеството, че всички над 60 секвенирани случая на сегашния взрив са от западния вариант. Той се и предава по-трудно от човек на човек.