Заради огнища на заболяването шап в Турция се повишава рискът от разпространение в крайграничните общини Болярово и Елхово, предупреждават ветеринарите. До момента направените проби са отрицателни.
От Областната дирекция по безопасност на храните в Ямбол по програмата за надзор на заболяването шап по границата периодично правят тестове, информира д-р Стоян Колев: "На всеки 21 дни извършваме клинични прегледи с чек лист и вземаме и вземаме кръв всеки месец".
120 проби са взети от животни в селата Крайново, Странджа, Лесово и Голям Дервент, като до момента всички са отрицателни. В европейска Турция обаче има разпространение на шап по овцете.
"Хубаво е фермерите да знаят, че има такава опасност", посочи д-р Колев, цитиран от БНР.
Преградното съоръжение по границата с Турция, изградено като средство срещу нелегалната миграция, също намалява опасността от трансграничен пренос на вируса на шапа от диви животни.
Шапът е най-силно заразното вирусно заболяване по домашните и диви чифтокопитни животни. Протича с треска и поява на разяждащи рани на епитела на устната кухина, езика, ноздрите, устните, краката и вимето.
Последствията от шапа са изключително сериозни, най-вече в икономически аспект. Освен загубата в продуктивността на животните, веднъж възникнала болестта води до съответни рестрикции на региони и държави и възпрепятстване на свободното движение на животните, продукти от тях и търговията.
България има статут на държава свободна от шап без ваксинация пред OIE, се посочва на страницата на Българската агенция за безопасност на храните.
Заболяването е зооантропоноза, но при хората протича рядко с клинични признаци - изриви по лигавицата на устната кухина и кожата на ръцете и краката.
Отделните видове са различно чувствителни към заразяване от вируса на шапа. Най-възприемчиви са говедата, следвани от свинете, овцете, биволите и козите. Човекът е възприемчив в ограничена степен.
Дивите чифтокопитни са по-слабо възприемчиви. Примитивните породи домашни животни преболедуват по-леко. Най-възприемчиви са младите животни.