Руски, германски и американски биолози установиха, че продуктите от окисляването на белтъчините и ДНК в човешките клетки излъчват червена светлина при облъчване с лазер, съобщиха ТАСС и БТА.
Това тяхно свойство може да се използва при определяне на границите на разпространение на тумори и за оценка на биологичната възраст на клетките, съобщи пресслужбата на Руския научен фонд (РНФ), като се позова на публикация в сп."Молекюлс".
"Концентрацията на липиди, белтъчини и други съставки в клетките и тъканите на човешкия организъм е по-висока, отколкото в използваните от нас разтвори на аминокиселини и ДНК. Затова при анализ на биологически тъкани сигналът, излъчван от продуктите от окисление, ще е още по-силен", каза Евгений Ширшин, физик от Московския държавен университет, цитиран от РНФ.
Развитието на рак и на ред други болести се съпровожда от натрупването в организма на големи количества увредени белтъци, мазнини и ДНК. Този "клетъчен отпадък" често е източник на още по-големи проблеми за организма, защото способства развитието на възпаления и провокира масовата гибел на други, все още здрави клетки.
Учените са открили прост и доста ефективен начин за откриване на подобни увредени продукти на клетъчната дейност, като изследвали как се изменя характерът на взаимодействието със светлината на ДНК и на молекулите на две аминокиселини - тирозин и триптофан, след облъчване с ултравиолетови лъчи.
Специалистите отдавна подозират, че подобни увреждания ще усилят способността им да поглъщат светлината и да я излъчват във вид на червено или инфрачервено лъчене. Здравите клетки обикновено почти не излъчват такава светлина и това позволява използването на метода за диагностика.
Ширшин и колегите му проверили тази хипотеза, като облъчили образци на увредени аминокиселини и ДНК с лазерни лъчи на различна дължина на вълната. Опитите им потвърдили, че подобни молекули действително произвеждат червена светлина, което накарало учените да проведат подобни опити и върху култури от клетки на кожа.
Те ги облъчили с ултравиолетови лъчи и започнали да наблюдават как се изменя светлината, излъчвана от тези клетки при обработка с лазерни лъчи. Оказало се, че следите от въздействието на радиацията върху тях може да се долови, като те започнали да се проявяват между пет и петнадесет часа след облъчването на кожните клетки.