Всеки десети в България „пламва“ от студова алергия, когато живакът падне под нулата. Откритите части от тялото изпитват неописуема болка, появяват се нетърпимо сърбящи обриви, пръстите се подуват, чувствителността на ръцете намалява. Човек се чувства така, сякаш е скован в менгеме, обясниха от Българското дружество по алерголия.
Това е едно от най-честите здравословни проблеми през зимата. При него има генетична зависимост, предава се наследствено, най-често на жените, поясниха оттам.
Наблюдението на алерголозите показва, че 2/3 от хората, страдащи от алергии, предизвикани от студа, смятат, че имат настинка, мигрена, конюнктивит остеохондроза или отравяне. Така лечението се забавя, а проявата й се задълбочава.
„Причината е, че организмът не изработва типични антитела срещу мразовитото време, наречени студови аглутинини. Последствието е, че тъканните белтъци временно се съединяват помежду си и тези конгломерати, наречени имунни комплекси, карат организма да страда, обясни д-р Теодора Вълчева, алерголог в Александровска болница, пише "Монитор".
Причините за студовата алергия не са напълно изяснени, но не е за пренебрегване наследственият фактор. Тя може да се отключи както от студения вятър или обливане с ледена вода, така и от студени напитки, допълни тя. Ниските температури през зимата в комбинация с влиянието на парното и климатиците са фактори, водещи до изсушаване на кожата, както и честото и разраняване в много случаи. При това защитните функции на кожната покривка отслабват, което улеснява размножаването на различни бактерии и гъбички, а оттук възникват и възпалителни процеси. Температурните разлики между топлите помещения и уличния студ предизвикат дори термичен шок, при което кръвоносните съдове се свиват, кожата започва да се лющи, зачервява и разранява.
Когато тялото се изложи на по-ниски температури, настъпва обезкървяване на кожата. Заради това, че там се движи бедна на кислород кръв, може да се стигне до цианоза - върху кожата постепенно избиват лилави петна, усеща се парене и сърбеж, а по откритите места като челото и носа може да се появи дори болка. Успоредно с чувствителността на кожата след въздействието на студеното възникват и допълнителни процеси, които са пряк резултат от намалената имунна защита. Това може да е главоболие, отпадналост, запушен нос, кашлица и зачервяване на очите. Ако не се вземат навременни мерки, може да се получат плътни образувания по пръстите на ръцете или около. Диагнозата студова алергия се поставя, след като се направи консултация с дерматолог, който да назначи лабораторно кръвно изследване.
Студовата алергия се потвърждава или отхвърля с кръвен анализ на имуноглобин Е.
Студовата, както и останалите алергии, не се лекува, само се подтиска проявата. Обикновено след пет-шест години тя изчезва. Най-малкото, което можете да направите през зимата, е да не излизате без шал, шапка и ръкавици. Заменете кремовете на алкална основа с такива, които съдържат масло от жожоба. Преди излизане не си слагайте козметика, която е на водна основа.
Как да се предпазим
За да се предпазим от студовата алергия е твърде трудно, но можем поне да си помогнем, за да смекчим непоносимите болки.
Отслабването на организма спомага за проявата на заболяването. Затова не бива да допускаме спад в имунната система и изсушаване на кожата. Препоръчително е да се приемат повече храни, богати на витамин А, Е и С. За да си ги набавим, е добре да се консумират моркови, тикви, шипки, цитрусови плодове, зеле и касис.
Топлите обувки, дрехи и ръкавици също помагат до известна степен за справяне с проблема. Пушачите е по-добре да спрат или поне да ограничат цигарите. Установено е, че те страдат от системен недостиг на витамин С, което по-бързо състарява кожата, изсушава я и спомага за появата на микроранички.
Няколко капки лимонов сок, добавен към всякакво растително масло е отлично средство за правене на маслени бани вкъщи. Препоръчва се да се ползват и подходящи овлажняващи продукти за откритите части на тялото.
Особено подходяща е т. нар. молекулярна козметика. В този случай биологично активните вещества се обработват чрез т.нар. студено емулгиране, при което се запазват всички полезни вещества в тях и не се използват химични консерванти. Те предпазват кожата от негативното действие на ниските температури и стимулират капилярното кръвообращение.