Най-честите случаи, при които хората се обръщат към звеното за Спешна медицинска помощ са свързани с обострания на кардиологичните и хронични състояния. Това са исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, артериална хипертония и свързаните с нея хипертонични кризи, както и слънчевите изгаряния, които се получават след изнензивното излагане на слънце. Това заяви пред екип на Novini.bg доцент д-р Недялко Григоров, ръководител на Клиника "Вътрешни болести" във ВМА.
Той сподели, че най-честите им пациенти са хора със сърдечни проблеми,с неврологични заболявания, захарен диабет и с декомпенсирани състояния в ендокринологията. Обръщат се към специалистите, когато тези състояния се обострят или настъпи друго остро заболяване. В спешната медицина трудно може да се каже, че се каже кой сезон е по-натоварен, твърди доц. Григоров.
По думите му, през лятото се обострят състоянията, свързани с дехидратация, а през зимата - респираторните заболявания и тези, свързаните с грипните вируси. "В медицината трудно се говори за определена натовареност в определените сезони. Винаги има добра натовареност. Не се оплакваме от липсата на работа ", каза още лекарят. Той не се ангажира с категоризация на пациентите по възраст, но изтъкна, че повечето хора над 65-70 години страдат от кардиологични и неврологични заболявания. По думите му, има и млади хора, които могат да пострадат при прекомерно излагане на слънце, прекомерно затопляне и недостатъчното приемане на течности. Специалистът съветва болните, които имат различни заболявяния, да си приемат лекарствата редовно и да следят състоянието си при личния лекар редовно. Децата и възрастните хора да се излагат по-малко на слънце и да пият повече течности, също така е препоръчително да спазват някакъв режим на организма, който да не води до обострянето на заболяванията им. По думите на доц. Григоров, дори и млад човек, в много добро здравословно състояние, може да стигне до тяхната клиника. При децата ситуацията също е деликатна. Родителите прибягват до спешното, когато малчуганите са с обезводняване, повръщане, разстройство и зачервявания. "Ние не сме специализирана детска клиника, но не ги връщаме, стабилизираме ги и ги превеждаме в такива лечебни заведения. Когато децата се излагат на слънце по плажове и басейни, трябва да бъдат много добре защитетени с висок слънцезащитен фактор – най-малко 30 и нагоре, задължително е главите им да бъдат на сянка, да пият много течности и да се подхожда много внимателно с къпането във водата", отбеляза още той.
Според доц. Григоров планината е по-благоприятна за туризъм: "Температурите са по-ниски и е по-прохладно, но това не означава, че трябва да подценяваме времето. Там също хората трябва да се пазя и от ухапвания от насекоми, кърлежи, змии. Да са добре обути и екипирани, със заредени телефони и да познават планината, за да не стига до загубване, а оттам до обезводняване, глад и дори премръзване, защото през нощта температурите падат". За какво още трябва да сме внимателни в горещините: отпадналост, замайване, промени в зрението, световъртеж и отпуснатост, при преглед се установява ниско кръвно налягане, учестен пулс и сух език. В летните жеги се губят 800 мл течности и трябва да се набавят, те са освен другите течности, които тялото отделя. Трябва да се приема до 2 л вода.
По материала работиха Калина Атанасова и Галя Георгиева